четиво: ~1000 думи, време за четене: <5 мин.

дестинация: Нюрнберг (Германия)

парична единица: евро(€)~1,95583 лв.(BGN)

език: немски

климат: умерен

Обобщение на туитове и инстаграм можете да намерите в Сторифай.

Какво видяхме

• Коледния базар

От последния петък на ноември, за четири седмици(до Коледа), на централния площад в Нюрнберг се кипрят близо 100 коледни сергии – на местни и на чуждестранни производители.
Най-страхотното е, че всички детски и коледни играчки, украси и магнити са изработени от дърво, метал, стъкло, но не и пластмаса. Т.е. можете да видите, да пипнете и да си купите:
✓ коледни играчки от вашето детство;
✓ дървени играчки, които оживяват пред очите ти;
✓ фигурки и декорации за дома, елхата и кукленската къща.

Естествено, по време на такава разходка, няма как да не огладнеете и ожаднеете. Затова има и будки с храна! И глювайн! И бира! И още храна! 🙂 Допълнително – много лебкухени, фруктброд и всякакви видове захаросани ядки.

• Замъка

Разглеждайки забележителности в Нюрнберг трябва да се има на ум, че всичко е възстановка. Градът е бил сравнен със земята по време на бомбандировките в края на ВСВ и е изграден отново от нулата.

Замъкът не е кой знае какво, спокойно можете да пропуснете разглеждането му отвътре. Задължително, обаче, е видеото, което върви в туристическия център на замъка. На него се проследяват всички промени, случили се по развитието му – от построяването му досега, включително промените в архитектурата му, направени по време на национал-социализма. А именно видето, вдъхновило този диалог:

• Музей на играчките – 5€ | ~ 3-4 часа

Задължително е да се разходите в Музея на играчките! За скромните 5€ ще видите еволюцията на играчките през последните над два века. И под видите имам предвид 5 етажа с играчки! Кибритени кутийки, дървени играчки, колела, конструктори, влакчета, въртележки, топчета, мини театри и още много!

В Музея на играчките ще видите как момичешките/момчешките играчки са подготвяли до голяма степен децата за това, което им предстои. Момичетата са си играли с кукли, подреждали са кукленски къщи, в които посудата е лъсната, а всичко остансло спретнато. Момчетата са имали на разположение войници и каручки, подготвящи ги за военния живот и труд. Съвсем ясно се виждат границите поставяни през хлапетата от собствените им родители – мястото на жената е вкъщи до печката и при децата, мъжът трябва да се бие за родината. Удивително е как посредством игра се формира цяло мислене.

Изумително е как играчките отразяват периодите в историята и социалната структура на живота в различните времена.

През XVIII век куклите са изработени почти само от плат, а тези на богатите хлапета – с порцеланови глави и крайници. По-късно, по време на технологичната революция, играчките придобиват по-сложен и технически вид. Появяват се контруктори, по-сложни пъзели и дори макети на парни машини и влакове.

В периода след ВСВ пък видът и сложността на играчките са в регрес заради възстановяващата се по това време Германия – лъскави и многофункционални преди това, след бомбандировките играчките отразяват тъга, разруха и глад.

Следват 60-те години на XX век с технологичния бум и надпреварата за луната – все по-актуални и желани са космическите кораби и ракетите. Към онзи момент играчките са изцяло от метал и дърво.

Естествено, с все по-масовата употреба на пластмасата и появата на видео-игрите през 80-те актуалните играчки стават екшън герои, кукли и дори коли. Въобще, можете да минете през цялата история на последните 2 века само като разглеждате играчки. Лесно, просто и чудесно. Предполагам, че за деца също би било увлекателен начин за разходка из историята като цяло, не само тази на играчките.

• Стадиона + Колизеума

Това е едно парче история, което трябва просто да бъде видяно. Не е забележителност, от която ще ахнете, но е добър начин историята да бъде запазена.
Германците са достатъчно разумни да пазят историята си, за да им напомня грешките и да предодвратят повтарянето им.

Цепелин щадиум е знаково място за преглед на войските от Хитлер, а самата архитектура на мястото достатъчно ясно характеризира национал-социализма. Като цяло има нещо отвратително ръбато в монументалната и грандоманска архитектура на подобни режими – много бетон, малко светлина, огромни заети пространства и ниска или липсваща функционалност.
Още повече грандоманията си личи в Колизеума – изграден с едничката цел да събира слушателите за речите на фюрера, полуразрушен по време на бомбандировките – той стои недовършен като гръб на Документалния център.

• Музей на индустрията

Поредна задължителна спирка на интересуващите се от всякакви видове джаджи.
Жалкото е, че цялата налична информация в този музей е само и единствено на немски и, въпреки интерактивността на част от експонатите, не носи пълно удоволствие в изживяването. Няма аудио турове на други езици, а служителите ще ви отговорят само на немски. Поне тоалетните в музея са много и на леснодостъпно място.

Също така не допускат раници в рамките на музея(допускат дамски чанти), а трябва да ги оставите на гардероб. За сметка на това, веднъж в музея, можете да видите:

• коли, вкл. първия очарователно сладък Делта-модел;
• парни машини – макети и в реален размер/дори работи!/;
• печатарски преси;
• повече от 50 различни мотори – от знакови и не толкова марки;
• колекция от компютри и игри;
• изцяло оборудван зъболекарски кабинет;
• класна стая и много други неща, чрез които да проследите индустриалното развитие на Нюрнберг в последните 200 г.
  Има дори напълно изправен двигател на MAN, а дори макет на по-малък двигател, който можете да пуснете и да видите как работи.

В общи линии това са само отгоре-отгоре всички неща, които могат да се видят за няколко дни в Нюрнберг, но ако някой път се намерите там около Коледа, това ще допринесе допълнително за удоволствието.

Забележки/предимно финансови/:

• за цената от 7,5€ можете да си вземете дневен билет за музеите в Нюрнберг;
• цената на метрото – 3€ в посока/човек, но имат дневни карти за групи от 2 до 6 души, които в зависимост от района на покритие са м/у 10-12€.

За финал: ТЕАТЪР!