Бързам да призная, че цялостно „Воевода“ ми хареса и то не само защото съм гледала много по-лоши филми.

Моят проблем е със сценарият на „Воевода“

Не съм чела повестта на Хайтов(ако я намеря – ще го направя) и не зная доколко сценарият на Зорница София кара по него.

Но защо, Вселено, трябваше да видим неизменната любовна история между мъж и жена? Кому беше нужна? За натрупване на напрежение? За да покаже крехкостта на алианса 6-мъже-водени-от-жена? Сякаш не знаем!

Никой не може да ме убеди, че предполагаемия край, който е сполетял Румена войвода не можеше да бъде ескалиран без драматични 30 секундни кадри, в които Румена и Стоян се гледат с любов в очите и без „любовната“ им сцена.

„Ревността“ на Спасе към Румена и воеводството ѝ можеше да бъде поднесена далеч по-елегантно, а Румена далеч нямаше нужда Стоян да проявява своя saviour complex и да ѝ обяснява как може да се грижи за нея. Абе, пич, тая жена не е тръгнала воевода, защото има нужда от спасяване! Води чета именно, защото няма!

Сценарият можеше да ни покаже съмненията на тази жена. Битките, които води и болките, които носи. Можеше да задълбае в героинята, да я оголи емоционално и да ни накара да се чудим откъде е намирала сили да продължава битката ден по ден. Такава Румена видях точно в една сцена, когато се подготвяше да поднесе тежка новина на хайдутите си.

Вместо пример за подражание, получих скучна любовна история, от която ме заболяха очите от въртене.

Вместо филм, който да споменавам като добър пример, получих мъжко-центрирана история за едни сурови времена, в които само вярата в Бога ни е спасявала… И, простете, ама се задавих от патриотизъм.

Актьорската игра беше добра, макар и всички да са имали нужда малко да наблегнат над упражнения на диалекта.

И под „малко“ имам предвид доста, особено имайки предвид, че репликите не бяха чак толкова много като за 2 часа филм.

Всъщност най-много повярвах на Владимир Зомбори и Зорница София. Бих казала, че Зорница София се справи с болката и съмненията като жена/майка/воевода/образ за подражание, доколкото такива бяха налични във филма.

Местата, на които е сниман филма са чудесно подбрани, а музиката – прекрасна.

За композитора Дарко Маркович и групата „Кайно Йесно Слонце” – моите почитания.

Ценното във филма – споменаването на останалите жени воеводи и хайдутки, за които се знае.

Жени, чиито имена вероятно не сте чували:

Ангелина байрактарка, Богдана войвода, Бойка войвода, Бойна войвода, Борян(к)а войвода, Боянка войвода, Буйна войвода, Вида войвода, Гена хайдутка, Грозда(на) войвода, Гуга войвода, Деяна Попова войвода, Димка войвода, Добра хайдутка, Донка войвода, Драганка войвода, Еленка войвода, Ирина войвода, Кера (Калъч Кера) войвода, Лиляна войвода, Магда войвода, Маламка войвода, Манда хайдутка, Мара хайдутка, Марга войвода, Марийка Маркова Попгеоргиева, Мария „Козият рог”, Мария хайдутка, Недка войвода, Пена хайдутка, Пенка войвода, Петра войвода, Рада Барачкина, Рада (Мерджан Рада) войвода, Райка хайдутка, Ралица войвода, Ружа байрактарка, Румена войвода „Царицата на Осогово”, Румяна войвода, Русанка войвода, Руска хайдутка, Сирма войвода, Смиляна войвода, Стойна войвода, Стоянка хайдутка, Тина войвода, Тодорка войвода, Цвета войвода, Яна войвода, Янка байрактар, Янка войвода, Янка хайдутка

В заключение:

Дали можете да не гледате, преживеете и споделите за този филм, когато излезете от кино салона? Да.

Дали съм ядосана, защото филмът можеше да превърне образа на Румена в нещо далеч повече? Да.

Дали имаме нужда от повече български филми, за да тръгне да се развива киното ни нанякъде? Да.

„Воевода’ всъщност е един приличен екшъни и съвсем не толкова историческа драма и за другия път да знаете – искам воевода, която умира в битка, а не от ревност.