Ако когато напуснах Фейсбук някой ми беше казал, че ще дойде ден, в който ще напусна и Туитър, сигурно нямаше да го повярвам лесно.
Много от хората, които ме познават добре знаят, че за мен туитър беше мястото, където исторически съм се чувствала най-добре – както като формат, така и като вид и шареност на информацията, която ми предоставя; като контакти и възможности да срещна хора, които иначе не бих, така и да видя множество мнения, с които не съм съгласна. Да задам въпрос и да получа адекватен отговор.
Плоттуист: завърнах се в инстаграм и напускам туитър. Напуснах и страната, но това е повод за отделен блог пост.
Причините да напусна туитър са много, но вероятно най-голям фактор е това, че туитър за мен стана все по-неизползваем като инструмент – не виждам туитове, нишките да счупени, линковете – регулярно; пълно е с дезинформация и откровен нацизъм и репортването отдавна не е полезно за разкарването им.
И ако това не е проблем за новите потребители, за мен – като човек с установени навици и нужди – не е нещо към, което смятам да се адаптирам.
Известно време се самозалъгвах, че ще изкретам до пълното замиране на платформата, но истината е, че нямам нерви за подобно нещо. Всяко влизане в туитър ми припомня защо не бива да влизам там.
Много неща могат да се кажат и за откровения нацизъм на Мъск, за дезинформацията, която се шири свободно в туитър, за уволняването на изключително важни за успешното развитие на платформата екипи, както и за промените в начина, по който се рекламира в платформата към момента, но важното е едно – туитър днес далеч не е мястото за ценна информация, което бе преди година.
Фейсбук Туитър бавно и постепенно се превърна в зле поддържан форум с неясно модериране, щедро посолен с невярна информация от всякакъв род.
Излизането ми от туитър ще е по-бързо и съвсем не толкова категорично като това от фейсбук. Възнамерявам (засега):
– да оставя профила си съществуващ -> най-вече с цел споделената там информация да остане достъпна за четене, без значение дали е infodump, местонахождението на любимите ми мекици в София, което някой е букмаркнал или просто като архив на неща, за които някой ден може да разкажа повече;
– да влизам от време на време да видя дали някой не се е объркал да ми пише там вместо да ползва други канали;
– да оставя туита с този блог пост като последен и пиннат туит (R.I.P. сегашен пиннат такъв).
Не се заричам, че никога няма да се върна в туитър, но твърдо заявявам, че мигрирам към други пространства като Mastodon и Bluesky. Дали и там ще потръгне предстои да разберем.
Лекотата, с която напускам туитър днес е породена и подкрепена от това, че с немалка част от ценните хора, с които ме е срещнал туитър вече сме свързани и по други канали и няма да се изгубим в лудницата от събития, които наричаме живот.
Намерете ме из линковете, които можете да намерите в менюто на блога, а ако случайно ви трябва код за блускай, пишете ми и ще намерим.
Наминавайте по-често и тук. Ще има какво да се прочете, обещавам.
п.п. Напоследък все по-често се намирам обратно в туитър. Дали това завръщане е само временно или пък постоянно – не зная. Знам само, че аз самата се променям като човек и ако нещо не ми пасва – го променям.