Не знам колко от вас – четящите този текст – са чели и книгата на Геймън и колко предпочитат да се изненадат от сериала, затова ако не сте гледали епизода, за който става дума и не искате да ви го разваля, предлагам да излезете сега.

Действието върви почти дословно по книгата

и краят на първа серия ни оставя някъде между втора и трета глава. Личното ми мнение към момента е, че където екранизацията се отклонява от книгата, то е за да вметне наблюдение/да формира представа.

Примери:

• Разместените сцени. Докато в книгата пристигнането на викингите в Америка е в края на трета глава, в сериала това е едва ли не първата сцена, поставяйки съвсем ясни стандарти за това какво предстои – кърваво и пищно зрелище в огромни количества. Докарвайки своя бог Один на американска земя, викингите го начукват на себе си, на местното население, а в доста по-късен момент и на малко наивния Шадоу.
• В сериала Шадоу потвърждава, че майка му е цветнокожа и го е отгледала сама, докато в книгата той не знае дали има латино, циганска или негърска кръв. Моето предположение е, че създателите на сериала намекват за настоящата(по-скоро в последните 50 г.) ситуация в САЩ, където голяма част от децата в афро-американските семейства биват отглеждани от самотна майка(+баба и т.н.), но бащината фигура липсва, защото е в затвора.
• Книжният вариант на Хлапето(олицетворение на Интернет) от 2001 г. представлява пъпчив младеж с черно манто, докато в екранизацията от т.г., той е претърпял развитие – доста по-излъскан, доста по-категоричен и сливащ виртуалното с реалното. Но, като се замислите, днес сваляме и стриймваме филми за времето, в което през 2001 г. се зареждаше снимка онлайн.
• Развитието на технологиите е и причината Билкис да се среща с мъже чрез приложение/компютър, а не бидейки проститутка, както е оригинално.
• Няма как да ни избяга и символизма на сцената, с която завършва пилотният епизод – забулени фигури, облечени в бяло пребиват цветнокож мъж и след това го обесват на дърво? В българската действителност комбинацията „линч+бесило“ не звучи толкова познато, но като добавим, че действието се развива в Индиана, щат в който Ку Клукс Клан традициите не са нещо непознато, придобива повече смисъл, нали?

Да си поговорим малко за представените ни герои(по ред на поява) – Шадоу, Лайсмит Тъжния, Уензди/Один, Билкис, Лудия Суийни, Хлапето:

Шадоу е наивна пионка, която всички искат и на когото голямото приключение тепърва предстои. Все още няма представа в какво се е забъркал, но след толкова изяден бой, като че ли придобива представа.

Ако сте гледали внимателно, вероятно сте се усетили, че съкилийника на Шадоу – Лайсмит Тъжния – ще изиграе по-голяма роля в пътешествието му към Валхала. Ако пък не сте, вече знаете, че е така. Кой е Лайсмит Тъжния наистина тепърва предстои да разберете.

Отчаяният Бог е смъртоносен и много опасен.

Один – ако още не сте схванали кой е Уензди, въпреки споменаването на деня – Wednesday/Wednesdei, „day of Woden“/Odin’s day/Денят на Один; въпреки споменаването на неговото едно добро око и няколкото птичи препратки („Be a bird, Shadow“; „I offer you the worm from my beak“), значи само директно подадена информация може да ви помогне. Уензди е Один – богът от Скандинавската митология, асоцииран с войната и битките, познанието и изцелението, смъртта и… обесничеството.

• Отварящата сцена дава на зрителите съвсем ясна представа какво иска Один от войните си, за да обърне окото си към тях – смелост, саможертвеност и капка лудост. А фактът, че Шадоу го биха два пъти само за първия епизод затвърждава очакванията.
• Случайно да ви направи впечатление колко пъти Шадоу беше заплашен от обесване? Препратката с обесването на Один на Игдрасил е съвсем явна, а Хлапето подходи неподготвено в опита си да убие момчето за всичко на Бога на бесилките точно по този начин. Това, разбира се е простимо – бог на 20 г. не знае какво има в ръкава си бог на 2000 г.

Билкис – полу-човек, полу-дух – също е от старото поколение богове. Залъгвате се, ако си мислите, че т.нар. секс сцена е по-малко жертвоприношение от предизвикането влизане в битка на викингите. По-елегантно от запалването на жив човек – несъмнено, по-малко кръвожадно – в никакъв случай.

Лудият Суийни изигра ролята си в момента, в който даде на Шадоу златната монета в замяна на мелето, но ми се струва, че ще го видим поне още веднъж като започне истинската битка на боговете. А и може би тази златна монета ще се окаже малко по-важна от четвърт долара, с който Шадоу прави своите фокуси.

Техничарчето е представител на новото поколение богове – тези, които бързо израстват, но и бързо пропадат – Радиото, заменено от Телевизията; Телевизията, заменена от Интернет.

В сериала се крият предостатъчно препратки към Скандинавската митология и доста повтарящи се символи като бизона(минотавър в оригинала, но чудесно пасващ като символ на коренно американското), дървото(Игдрасил, разбира се – свързващо подземното царство, света на хората и небесния свят), бесилото(на което на героят му е писано да увисне). Разбира се, всичко това под формата на чудесна кинематография и допълваща визуалното пиршество музика.

За мен, първият епизод на „Американски богове“ поставя много ясни стандарти за целия сезон и кара зрителя да се запита „Какво ще поиска твоят бог от теб?“