For English scroll down.

Покрай ежегодната картичка все извират и други мисли, тази година реших и да ги споделя.

Поставиха ми диагноза ADHD. За трети път (трети път за късмет?) в рамките на шест години. Този път и с правилните лекарства и дозировка. Битката беше тежка (най-вече тази със собствения ми мозък) и сравнително скъпа пари (диагностицирах се на частно (защото „функционирате твърде добре, за да бъдете диагностицирана чрез публичната система“)), но най-накрая имам възможността да използвам по-малко умствена енергия да се самонакарам да изпълнявам привидно простичките задачи в живота. Спя по-добре. По-малко гневна съм. (Няма да задълбочавам в това колко енергия, която вече не се налага да изразходвам, за да се справям с горното, се задържа в тялото ми.)

Защо започвам точно с това? Ами защото, поради каквато и да е причина (да, да, знам, че ме обичате, всъщност не е „каквато и да е причина“), приятелите ми се интересуват от моето благополучие и голяма част от (не)възможностите в живота ми са ми били наложени конкретно от това увреждане. Та, да, оказва се, че не съм „много умна, но много мързелива“, а човек, който е в постоянна битка с химичния дисбаланс в тялото си. Лекарствата работят, но все още се чувствам като самозванец, колкото и да е нелепо.

Не ме е срам да призная, че държах на тази диагноза (отново) главно заради лекарствата. Спя по-добре, по-малко депресирана съм, имам повече енергия и по-добре се грижа за живота си с тях. Точно толкова простичко.

(И не, няма да коментираме това колко зле е било понякога, освен ако първо не ме почерпиш поне една джинджифилова бира.)

Завърших левия си ръкав – можете да видите красотата, която Петя Евлогиева татуира върху мен в инстаграм. В ръкава има много от това, което представлявам – тонове книги (най-вече Шонин Макгуайър, всъщност), растения и билки, и опрашител(и), живот и надежда, а също и гниене. Все още нямам представа как изключително талантливата Петя успя да направи нещо толкова красиво и сложно от почти логореичния списък, който ѝ хвърлих, когато ѝ казах (за пореден път), че трябва да завършим този ръкав. Завършихме го в 7 сесии (повечето от тях 2 дни подред), за около 40+ часа за новите неща (но кой ли брои?)

През 2024 г. направих всичко по силите си да си казвам по-малко лъжи, да си казвам повече „да“ и на другите – повече „не“. Работи точно толкова добре, колкото човек би очаквал – аз, чувствайки се като лошия в историята, а другите – сякаш все още имат право на моето време и енергия. Оказва се, че да се научиш да защитаваш границите си на зряла възраст от 36 години ще има едно-две неизбежни последствия – както положителни, така и отрицателни. Кой би си предположил?! Е, аз и терапевтката ми, но ще си позволя свободата да се преструвам, че съм шокирана.

Напоследък съм се умълчала. Разкарването на пореден акаунт в социалните мрежи (поради толкова много причини) доведе до това, че станах още по-малко активна онлайн и прекарвах повече време със себе си. В повече четене. И, малко изненадващо за мен, ако не за другиго, в повече писане.

Има поредица причини за това и макар да нямам намерение да ги изброявам, основната е, че използвах голяма част от това освободено време за размисъл. Да коригирам очакванията си. От себе си. Света. Хората, които обичам.

Да преброя загубите си, да поскърбя малко и да се примиря с някои факти и техните последствия.

Гмурнах се в работа. За щастие харесвам работата си, добра съм в нея и въпреки че имаше (и ще има) някои трудни моменти, това бе приятно увлечение (и дори малко всепоглъщащо на моменти).

Не се притеснявайте, правя всичко възможно да оставя работата на работа. Не винаги успявам, но не можете да ме вините – ако ми дадете загадка, ще мисля за това как да я реша, докато най-накрая го направя.

(Въпреки това, уверявам ви, оставям лаптопа си в офиса най-вече поради тази конкретна причина.)

В Норвегия съм от около 15 месеца и докато планирам да напиша някоя друга дума за това тук в даден момент, всичко, което трябва да знаете в момента е, че съм доволна. Осло е мястото, което в момента наричам дом, шокирайки граничните служители при въпроса им дали кацам в Гардермоен по работа или за удоволствие, след като са видели червено-коричния ми ЕС паспорт.

Знам общо около 12 норвежки думи и на фона на всичко останало, го броя за победа. Догодина ще науча повече. (Поне още 12!)

Личният ми живот се… уталага. Щастлива съм с приятелите, които вече съм създала в Осло, и от познатите, които ще принудя да ми станат приятели. (Да, да, приятелството не трябва да е нещо, което насилствено налагате на другите, но така работи моето приятелство. И ако четете това, вероятно вече го знаете.)

Семейството ни загуби един от най-младите си членове този октомври. Несправедливо и жестоко е и ми се иска да я бях опознала по-добре. (Също така се чувствам толкова тъпо да го напиша тук, сред списъка с тривиални неща, които са се случили в живота ми наскоро.)

Животът минава толкова бързо и въпреки че полагам усилия да бъда по-съзнателно присъстваща в него, все пак понякога минава покрай нас като в мъгла – като поредица от почти случайни събития, в които сме просто безконтролни участници.

Моето не толкова-коледно писмо вероятно е твърде себевглъбено и може би малко по-мрачно, отколкото някой би искал, но като се има предвид каква година беше 2024 г., политически, икономически, семейно и климатично, вярвам, че не съм единствената, която ще прочете нещо, в което да се намери.

Вземам пример от по-малкия си племенник и се уча как да се изправям, след като съм паднала за пореден път, и се радвам да съобщя, че и двамата ставаме все по-добри в това, дори и по напълно различни причини.

Живея добър живот и го осъзнавам. Радвам се на малките неща.

Пропускам, замитам и оставям настрана много от случилото се през изминалата година и може да или да не добавя тук по-късно.

Ще приключа тук, изненадана, че написах този текст и имейла си изцяло на английски, вместо комбинацията от български и английски, в която обикновено го правя, и превеждам напред-назад.

Промяната може да е нещо добро.

(И тук си обещавам да не съдя превода си. Вътрешният ми критик никога не дава оценка повече от 2 звезди така или иначе.)

Змей

Панагюрище 25/12/2024

***

A plethora of thoughts always bubbles up around the yearly card, and this time around I’ve decided to even share them.

I got diagnosed with ADHD. For the third time in six years (third time’s the charm?). This time around I also got properly medicated. Took a lot of fighting (with my own brain mostly) and a solid amount of money(because private(because “you are functioning too well to be diagnosed through the public system “)), but I am finally able to use less mental energy to make myself do the seemingly simple tasks in life. I sleep better. I am less angry. (I am not going to delve into how much energy not having to deal with the above anymore released back into my system.)

Why am I starting with this one specifically? Well, because, for whatever reason(yeah, yeah, I know you guys love me, it’s not a “whatever reason” really), my friends are interested in my wellbeing, and a hefty chunk of the (im)possibilities in my life were imposed upon me by this disability specifically. So, yeah, turns out that I am not “very smart but very lazy”, but someone who is in a constant battle with the chemical imbalance in their body. The meds are working, yet I still have an imposter syndrome, funny that.

I am not ashamed to admit that I pursued this diagnosis (again) mainly for the meds. I sleep better, I am less depressed, I have more energy and I am better at taking care of my life on them. As simple as that.

(And no, we are not talking about how bad it’s been sometimes unless you buy me a ginger beer first.)

I finished my left sleeve – you can see the beauty Petja Evlogieva tattooed on me on instagram. There’s a lot of who I am weaved into it – a ton of books (mainly Seanan McGuire, really), plants and herbs, and pollinator(s), life, and hope, and also decay. I still have no clue how the very talented Petja managed to make something so beautiful and intricate from the borderline logorrheic list I threw in her direction when I told her (again) that we should finish this sleeve. We wrapped it up in 7 sessions(most of them 2 days in a row), in about 40+ hours for the new stuff (but who’s counting?)

In 2024 I did my best to tell myself less lies, tell myself more yes-s and to others – more no-s. It worked just as well as one would’ve expected – me, feeling like the bad guy, and others feeling like they’re still entitled to my time and energy. Turns out learning to defend your boundaries at the ripe age of 36 is bound to have some consequences – both positive and negative, who would’ve thought?! Well, me, and my therapist, but I will allow myself the freedom of pretending to be shocked.

I’ve become even more quiet lately. Scraping up another social media account(for so so many reasons) resulted in me being even less active out there and spending more time with myself. In more reading. And, a little surprising to no one else but myself, in more writing.

There are so many reasons for that, and while I have zero interest in listing them, the main one is that I used a lot of this freed up time to think. To adjust my expectations. Of myself. The world. The people I love.

To count my losses, grieve a little and make peace with some facts and their ramifications.

I also buried myself in work. Fortunately, I like my job, I am good at it, and while there were (and will be) some rough moments, it’s been a nice distraction (and even a little bit all-consuming at times). Don’t worry, I am doing my best to leave work at work. I don’t always succeed, but you can’t blame me – if you give me a puzzle, I will think about solving it until I finally do.

(But, seriously, I mostly leave my laptop at the office for this specific reason.)

I’ve been in Norway for about 15 months now, and while I am planning to write down some more of my thoughts about it here at some point, all you need to know right now is that I am content. Oslo is the place I call home now, even to the shock of random border control agents asking me if I am landing at Gardermoen for business or pleasure after seeing my red cover EU passport.

I know a total of about 12 Norwegian words, and considering all, that’s a win in my book. I will learn more next year. (At least 12 more!)

My personal life is… settling. I am happy with the friends I’ve already made in Oslo, and with the acquaintances I will tackle into becoming my friends. (Yeah, yeah, friendship is not supposed to be something you forcefully impose upon others, but it’s how my friendship works. And if you’re reading this, you probably already know it.)

Our family lost one of its youngest members this October. Feels unfair and cruel, and I wish I had gotten to know her better. (It also feels so dumb to write it here, among the list of mundane things that have happened in my life recently.)

Life goes by so quickly, and even though I am making conscious efforts to be more present, it still ends up feeling like a blur, like a string of almost random events we’re participants in in the grand scheme of things.

My not-so-much-christmas letter is probably a little too self-reflecting and maybe a little gloomier than one would like, but considering what a year, politically, economically, family- and climate change-wise 2024 was, I believe I will not be the only one to find something to connect to.

I am taking a page from my younger nephew’s book and learning how to get back up after falling down over and over again, and I am happy to announce that we’re both getting better at it, even if for completely different reasons.

I am living a good life. And am doing my best to enjoy the little things.

I am skipping, omitting and dismissing a lot of what happened this past year, and I might or might not add more here at a later time.

I will wrap this here, surprised that I wrote the full extent of this text and my email in English, instead of the mix of Bulgarian and English I usually do, and translate back and forth to.

Change could be a good thing.

(And here I promise myself to not judge my translation. My inner critic never gives more than 2 stars anyway.)

Adi / Zmeyche

Panagyurishte, 25/12/2024