Осло ми пасва.
Харесах Осло още през 2016та като го посетих за пръв път като турист, а в последната година и половина като идвах насам с плановете да съградя бъдеще тук се напаснах към него съвсем – от създаването на новият навик да съм на разходка навън в момента, в който навън се покаже слънце, та до търпимостта към вледенените улици и това, че не ще видим повече от 3-4ч светлина дневно докъм март.

Споменавала съм го и преди, но държа да повторя – сред нещата, които харесвам най-много в Осло е това, че е чудесно пешеходен и по съвместителство – велосипеден град. Това поощрява разходките дори в дни, в които единствената промяна в цвета на небето е изсветляването му от нощната тъма до стоманено сиво и, ако сме късметлии, – цвета на мръсна овча вълна.

(блог постът за Тротоари, градска среда ползва снимки направени по време на разходка из Осло)

Изграждам си нови навици, заменяйки съботния битак с разходка до Грьонланд и пазар на зеленчуци, превръщайки се бавно и полека в баща си. Връщам се към стари хобита, които да държат ръцете ми заети и мислите – свободни да се реят. Посещавам библиотеката веднъж седмично откакто имам карта и препрочитам книги, които обичам. Не вярвам на нови книги в момента и се придължам към любимости, които ми носят комфорт.

Краткият отговор на въпроса “Защо и как Норвегия?” е “така стана”, а дългият отговор би ми отнел повече енергия отколкото имам желание да отделя, така че ще се задоволите с краткия.

Сред малкото причини за културен шок, доколкото изобщо може да се говори за такъв, е това, че досегашните ми наблюдения над хората в градския транспорт сочат, че местните рядко биха отстъпили място на възрастен или бременна в градския транспорт, дори когато са седнали на местата, което следва да са с приоритет за хора с проблеми в придвижването. Както и това, че кихавицата не е последвана от местната версия на ‘наздраве’ (а имат такава! питах!).

Културно-дигитализационен шок ми носи и това, че откриването на банкова сметка е дълъг и бавен процес, но с цената си плаща отключването на т.нар. BankID и съответно истинската електронна държава. За местенето насам вероятно ще последва друг блог пост, но важното е да знаете, че въпреки всички премеждия си подреждам живота и полека си намествам чакрите.

Пиша този текст в библиотеката и ако ме познавате, няма да се изненадате като научите, че това е сред любимите ми места в града. Благините, които наличието на местен номер на чужденеца отключва е и достъпа до всички услуги предлагани в библиотеките в града – от заемането на книги до групи по интереси и услугите на 3D принтер, за който плащаш само материала. Такса за ползване на услугите на библиотеките няма, и както можете да предположите това прави библиотеките доста популярно място – за кратък отдих, рисърч или дори да се насладиш на компанията на приятели в зоните където храненето и напитки са разрешени. Библиотеката не е тихо място, а е хъб за активности, както и изключително важен остров за сбирки в свят на все по-рядко налични third places, в които се налага да харчиш пари, за да ползваш.

Планирам да блогвам по-често, наминавайте насам.