Подредбата на песните в албума е толкова умела, че за мен този албум следва да се слуша подред – и не че прескачането би навредило на удоволствието, което “Айшинка” те кара да изпитваш, но слушането подред със сигурност го увеличава.

“Айшинка” просто се лее.

Започването му с “Моление” и завършването с “Айшинко” е просто чудесен избор.

Втората половина на “Моление”, заедно с “Ниделю” са точно мелодиите, които бих си пуснала, ако знаех, че ми остават 5 минути на този свят и времето, в което следва да се простя с всичко, което обичам се събира в 300 секунди. Драматично? Да. Въздействащо? Още повече.

След “Моление” те поема “Ниделю” и единственото, което можеш да сториш е да затвориш очи и да отпуснеш душа и тяло – да отслабиш всеки стегнат мускул и да разхлабиш стиснатата си челюст, оставяйки се на мелодията да те носи. И тя те носи, ах, как те носи!

“Че да ти купим” е като любимото ти меко одеяло, с което можеш да прекараш часове на дивана. Сякаш винаги е била там да те приласкае и знаеш, че е сред нещата в живота, на които можеш вечно да разчиташ.

“Баба лук посела” is a doozie. “Баба лук посела” гъделичка мозъка ми по начин, който бях забравила и зачеркнала като вече невъзможен. Тази песен ми създава усещането, че наблюдавам издигащо се в небето хвърчило – поемането му от вятъра, нагоре, нагоре, нагоре, последвано от спокойното му реене на една и съща височина, и после поредната заигравка на вятъра, с което то полита и се изкачва ли, изкачва нагоре…
“Баба лук посела” e чудесна прелюдия към “Дилмано, Дилберо”.

“Дилмано, Дилберо” пък те удря в петите още с първата нота – просто те емва, грабва те и не те пуска. И накрая просто те заковава.
Намирам за много забавно, че “Дилмано, Дилберо” е веднага след “Баба лук посела” – възприемам  технологично вярното садене на чушки от Дилмана като отговор на напълно невярното сеене на лук от бабата (дали Дилмана бива съветвана за истински или метафоричен пипер е друга тема, бабата should know better.)

“Гел видо” почва полека, за загрявка сякаш, след това забързва и просто се разлива изпод краката ти – многопластово, многогласово и охолно. Щедро.

Началото на “Шопска китка”? Perfection.
Лекотата, с която прелива в “Шопски напеви”? Perfection.

“Велита китка” просто… пращи от доволство?

Сякаш някой е хванал и е раздавал ли, раздавал нежност с пълни шепи в невъздържана самозабрава.

Тъгата на “Зора се зазорила” ме връща в спомени за утрините на пътувания, за които не ми се тръгва; за напускането на топло лоно, в което можеш само да се надяваш, но не и да разчиташ, че ще се завърнеш.

“На хорото” е просто велик bop, песен без еквивалент и никой не може да ме убеди, че има по-добро изпълнение от това на Bulgarian Voices Berlin. Енергията на това изпълнение, божке!
“На хорото” увлича с настойчивата си жизненост. Пъргаво, интензивно, със замах!

“Море зажени се Гюро” е като вечно настоятелните и гонещи се в главата ми мисли – кълбо от пререждащи, преливащи и наслагващи се думи, усещания и очаквани последствия, – и въпреки това, сякаш напук, самоорганизиращи се в нещо приятно и дори прилежно.

“Кавал свири” те подбутва към края на албума – настоятелно и полека, – па макар и със заоблена и захабена от времето гега.

И там… Там те чака “Айшинко”.

“Айшинко” те поема и те носи на мелодията си с неподозирана лекота.

И в момента, в който си помислиш, че знаеш накъде отива и че си в познати води, тя ще те изненада с поредния прилив ефирна деликатност, който да те люшне в прегръдката си.
Цялата песен, с все изненадите и изкачванията си, е просто изтъкана от нежност. Изключително деликатна, дори гальовна, фина като спокойствието на неделна утрин.

Вижте, аз не разбирам от музика. Аз съм човек, който си припомни как се четат ноти преди 3 месеца след 20 годишна пауза. Аз съм човек, който консумира ограничено количество нова медия от всякакъв формат. И това, че отделям от времето си, за да напиша колко вълнуващ е тоя албум е най-голямото доказателство за това колко велик смятам, че е.

Пиша този текст най-вече за себе си, и с надеждата, че ако той стигне до хората, които са сътворили тази музика, те ще намерят в него поне една причина да продължават да творят. Смисъл има.

Разберете, че за мен този албум е не просто чудесен музикално, но и ясно доказателство, че е по-важно желанието, с което правиш нещата, с които си се заел; че енергията и трудът вложени в крайния продукт са с много по-голяма тежест от това носиш ли тази музика в родословното си дърво; че нещо произведено от гурбетчийки може да събуди родното у теб по-лесно, по-ярко, по-силно от всеки националистически лозунг.

“Айшинка” на Bulgarian Voices Berlin разбуди в мен копнеж за слушане на българска народна музика, който бе задремал от “Петлите пеят” на хор Нуша насам и за това оставам вечно благодарна.

Албумът може да бъде намерен по стрийминг платформите – Tidal / Spotify. За съжаление го няма в Bandcamp, но може да бъде закупен като физическа медия на винил от уебсайта на хора.