Отваряла съм на няколко пъти темата за личната ми омраза към употребата на бетон като тротоарна настилка, но нека поговорим за това какви са другите ни опции.

Една нишка за троарите като важен елемент от градската среда и настилките с техните основни плюсове и минуси накратко. Вероятно оцветена от личното ми разочарование, че можем и знаем, ама не искаме да правим нещата както трябва.

TL;DR:

– плочките (качествен и като материал+изпълнение) са най-доброто като поддръжка и устойчивост; плочник (в блед цвят) е по-добрият избор за големи пространства;

– асфалтът е доста ок (изпълнен добре), стига да има и достатъчно засенчване (по възможност дървета с широки корони);

– паветата са нелош избор, но имам слабо доверие в качественото им нареждане;

– излят бетон е ужасен избор особено без сянка.

Опциите за тротоарни настилки накратко:

1) изкуствени тротоарни плочи (тук разнообразие голямо и плюсове и минуси всякакви)

2) естествени материали под формата на плочи и павета (различни матриали с различни твърдости, варианти много)

3) асфалтобетоново покритие

4) бетон

5) друго? (сигурно има, но откъм честота и практичност, това са най-честите варианти)

Подредбата по-горе е донякъде случайна, донякъде повлияна от личните му чувства към различните материали и тяхното влияние над градската среда.

Какво определя една настилка като добра? Теоретично е комбинация от фактори като стабилност, устойчивост на изтриване, дълготрайност и т.н. По мое мнение са две неща – на-вече дали е удобна за ползвателите и устойчивостта ѝ – и под устойчивост имам предвид комбинацията от простота на полагане и поддръжка.

1) Изкуствени тротоарни плочи(бетонови)

Ако са добре направени (пълнежните материали са качествени, бетонът е оставен да изсъхне при подходящи условия и т.н) и ако са добре поставени (най-вече плътно трамбован и подравнен отдолу пясък)  – много ако-та станаха, знам – почти няма по-добро.

Какво ги прави добър материал? Най-вече простотата им на поставяне (изключая за уплътняването на пясъка, няма нужда от механизация) и сравнително лесната поддръжка.

 

 

2) Плочи и павета от естествени материали

Донякъде плюсове и технология като по-горе, в зависимост от големината и формата на плочите. Идеални са за места за голямо хорско струпване и пътникопоток и/ли с изложени на природни капризи – площади, брегова ивица подложена на прищявките на солена морска вода и др.

Допълнителен плюс е, че твърдостта и износването на материала не зависят толкова от технологията на производство и човешка грешка. Базалтът не го ебе дали бай Пешо ще го складира хоризонтално или вертикално.

Минусите ги знаем – кой не е стъпвал на плочка-бълвочка?

3) Асфалтобетон, разговорно познат само като асфалт

3а) Плътен асфалтобетон е това, което повечето хора си представят като чуят асфалт – най-горният слой асфалтобетон, който заради плътността си не позволява преминаването на вода* през него.

3б) Биндерът (порозен асфалтобетон) е друг вариант – смес от ситен и по-едър пълнежен материал(камък и пясък) + спойващ материал(битум). Така получената смес позволява преминаването на вода през порите и съответното ѝ усвояване от земята отдолу.

Основен плюс е удобството му за ползвателите – пешеходци, колички, понякога велосипедисти. Може да бъде изпълнен и докато се изгражда настилката пътното платно.

4) Лят бетон

Вече съм говорила за омразата си към бетона като тротоарна настилка (виж тук). Там намирам само минуси, изключая в случаите, когато става дума за голями бетонни плочи в сенчески междусградни пространства.

* На водата не ѝ трябва голям наклон, за да се оттича – нужен и е нищо и никакъв 0.5% наклон, което за тротоар широк 2м (ех, мечти) би било сантиметър разлика във височина м/у външната и вътрешната страна на тротоара. Достатъчно за водооттичане, недостатъчно, за да предизвика дискомфорт на движещите се по тротоара, вкл. колички.

Допълнителен плюс на оттичането на водата вместо попиването ѝ във фугите в настилката е това, че където има въможност да влезе и остане вода, то винаги има опция и тя да замръзне, разшири и създаде пукнатини.

Написаното дотук предполага равен терен и допълнително усложняване има, ако говорим за улица под наклон, където почвата под тротоарната настилка може би ще има своите търсения и щения под формата на бавно свличащ се с помощта на дъждовната вода слой.

Дали асфалтът може да е добър заместител на плочките-бълвочки? Абсолютно. Но по мое мнение само ако идва в комбинация с по-добро залесяване на съответните улици. В Бг имаме високи летни температури (и ще стават още по-високи), а тъмният цвят на асфалтовото покритие повишава средната температура на въздуха около него.

(Допълнително четене, ако ви е интересно: urban heat, urban heat islands + една доста приятна и информативна нишка на тема селищна инфраструктура в условия на високи средни температури.)

Проблемите идват не с това, че изпълнението както на настоящите плочници, така и на потенциалните бъдещи асфалтови покривки се прави с едно и също (не)желание и (не)умение.

Допълнителен фактор е разделянето на пространства – чисто визуално комбинация от асфалтирани пътеки и плочник може да бъде ползвана за обозначаването на различни пространства. Например краят на тротоар обрамчващ булевард и началото на такъв около парк.

Изкуствените и естествените плочи и павета позволяват всякакви артичстични четения и подреждането на плочите и павета по начин, който влияе на градската среда – дали само за красота или с упътващ характер.

Както можете да предположите, много от разказаното по-горе е опростено и спестено и по никакъв начин не ви ангажирам с мнението си, но в общи линии пенкилер няма и истината е в баланса, но лятият бетон си остава гаден за тротоар материал и може да умре в кофите, в които е бил забъркан, мерси

 

Ако ви се чете допълнително, пишете ми на hello at zmeyche dot com, ще ви пратя списък със статии.

Ако искате да подкрепите кофеиновата ми зависимост и консистентното споделяне на информация и топли думи можете да ме подкрепите в ko-fi.