TL;DR: комбинацията от температурата и влажността на въздуха определя до голяма степен човешкия комфорт и защо бихме се чувствали различно на трите места от снимката. Проектирането на ОВК за достигането на подходящи за човека условия се случва осъзнато в последния век и влагата ни кара да се чувстваме нещастни и мизерни също толкова колкото неподходящата температура.

Започваме по-важност, а именно отзад напред.

Що е то комфорт?

За целите на това обяснение под „комфорт“ да се чете топлинен комфорт или с прости думи усещането, че не ви е преклено студено/топло/влажно/не седите на течение с гол кръст и въобще се чувствате доволни от изборите си.

Параметрите на личния комфорт са различни за различни те хора (вкл. усещанията ни за топло и студено), но основните модели, които се ползват за постигането му са два:

• Прогнозен Среден Вот (ПСВ) (Predicted Mean Vote (PMV)) *
• Адаптивен Модел (АМ) (Adaptive model).

* препоръчвам за четене тази статия [5] за дефицитите и промените в първоначалния метод

Има поне 2 международно приети стандарта даващи ако не дефиниции, то поне насоки за това какво е т.нар. (зона на) комфорт и как следва да се проектират сградите с цел подобряването му:

1. ASHRAE(American Society of Heating, Refrigerating and Air-Conditioning Engineers) 55:2017 [1] – американски;
2. EN 15251:2007 [2] – европейски.

В зависимост от това какъв е климатът навън(топъл/студен/влажен) и дали сградата е за жилищни цели или не, както и планира ли се климатизация, препоръките ще се различават.

Не мисля, че е наистина нужно да ви обяснявам защо човешкият комфорт е важен и следва да проектираме само и единствено с цел комфорт, но като минимум следва да проектираме с цел безопасност и температурата на човешкото тяло е важна заа оцеляването ни.

Без значение дали ни е прекалено топло или студено, човешкото тяло хаби енергия, за да компенсира и големи девиации от номалната човешка температура водят до физически и психологически последици(напр. понижена продуктивност[3] или стрес[4]).

Температура (dry bulb temperature)

На нас, като хора, ни е важно температурата на околната среда да е подходяща за номалното ни функциониране, минимум на ниво оцеляване. Архитектурата и модата са само два от големи примера за части от заобикалящото ни ежедневние, които са започнали с цел безопасност и оцеляване и с вековете сме надградили с елементи на естетика освен гола практичност.

И двата споменати по-горе стандарта обуславят, че приемливите температурни рамки зависят от типа отопление/вентилация/климатизация(ОВК), които (ще) се ползват в проектираната сграда. И докато механични ОВК решения са стандарта в 21-ви век, с цел намаляване на енергийния отпечатък е добре да си припомним, че също толкова важни са решенията на ниво архитектуен дизайн. Например прозорци с подходяща големина, капаци на прозорците, естествена вентилация, засенчване и др. са инструементи, които помагат за пасивното охлаждане на средата.

Важно е да бъде казано, че не съществува идеален дизайн, който да е и енергоефективен, но можем да се доближим до такъв и да продължим да се опитваме. (Някой друг път ще си поговорим повече за активното и пасивно охлаждане.)

Говорейки за влага имам предвид относителна влажност(relative humidity) или с други думи количеството водна пара налично във въздуха отнесено към максималното количеството водна пара, което единица въздух би могъл да задържи при съответните температура и въздушно налягане.

Относителната влажност, и тя като температурата, е сред нещата накарали ни да се преместим от извън пещерите в пещерите и от там – някъде по на сухо. (а може би и да излезем от водата и да еволюираме в сухоземни, де да знам)
Влажността е от онези неща,  които не забелязваме, но играят голяма роля в животите ни – неподходящата влажност също повишава или понижава човешкия (дис)комфорт.

Няколко примера:

• комбинацията от висока температура и висока относителна влажност на въздуха понижава комфорта ни (още познато като „задушно е“)

Докато телата ни се опитват да се охладят посредством потене (+естествено изпарение на потта, водещо до охлаждащ ефект), когато относителната влажност на въздуха е висока, това намалява изпарението, а оттам и охлаждащия му ефект. Да не говорим, че се повишава и влажността на кожата ни и имаме усещането, че „лепнем“.

• комбинацията от висока температура и ниската влажност на въздуха също причинява дискомфорт, защото изсушава зони от човешкото тяло, които следва да са постояно влажни (напр. очи, клепки, носна и устна кухина и др. мембранести места)
• комбинацията от ниска температура и висока влажност на въздуха пък произвежда усещането за хлад, а влажността може да намали изолиращата способност на дрехи от определени материали[6]
• пример за ниска температура и ниска влажност е Антарктида(която също така е най-голямата пустиня на планетата), както и основна причина да се ожаднява толкова по време и след полет със самолет(но за това ще говорим някой друг път)

ASHRAE стандартът използва ПСВ модела споменат по-горе и изисква поне 80% от обитаващите зоната/стаята/сградата да имат задоволено усещане за комфорт.

EN стандартът пък дефинира 3 различни класа на комфорт според това колко близо е температурата до оптималната такава.

Както можете да предположите, някои неща опростявам, някои неща пропускам и някои неща изобщо не споменавам.  Целта ми не е изчерпателно и задълбочено изследване на какво как и защо, а запознаване с основите на нещата заобикалящи ни ежедневно.

 

Следващият път ще си поговорим с конкретен пример с данни за София и няколко графики, които да покажат сезонните разлики и както значат те за нас.

Ако ви се чете допълнително, пишете ми на hello at zmeyche dot com, ще ви пратя списък със статии, но най-лесно ще е да започнете от вече цитираните.

Ако искате да подкрепите кофеиновата ми зависимост и консистентното споделяне на информация и топли думи можете да ме подкрепите в ko-fi.com/zmeyche.