TL;DR: комфортът е относителен, но все пак е някъде в границите м/у 20 и 26 ° C за повечето хора; жегата ще ни разкатае фамилията, и потенето и пиенето на течности ще спре да помага; имаме нужда от повече сянка; и, да, екстремните ниски температури също не са добра новина.
В условията на повишаващи се средни температури, добрата новина е, че хората се потим.
Лошата – че това помага само, ако потта ни успява да се изпари.
Всички сме жертви на физиката и в случая това означава, че ако няма изпарение, няма и охлаждане.
Другата лоша новина е, че докато средните температури няма да ни убият, то екстремните такива ще вземат своите жертви.
За това що е човешки комфорт започнахме да си говорим тук, а за да продължим, нека добавим към познанията си няколко дефиниции/качества на въздуха:
- t° на сухия термометър (dry bulb temperature) – температура на въздуха
- t° на мокрия термометър (wet bulb temperature) – може да бъде измерена с помощта на термометър чиято крушка е увита в мокър плат. Обозначава адиабатното изпарение на водата от крушката на термометъра и съответния охлаждащият ефект.
- % абсолютна влажност – съдържанието на вода/водни пари в единица обем въздух
- % относителна влажност – съдържанието на вода/водни пари спрямо максималното при дадени условия(околните температура и налягане)
- точка на оросяване (dew point) – температурата, при която водните пари започват да кондензират от въздуха (въздухът става напълно наситен с водни пари).
Разликата между t сух термометър и t мокър зависи от влажността на въздуха.
Когато въздухът съдържа повече водна пара, изпарението от мокрия плат намалява, съответно и скоростта на изпарение от мократа превръзка (по-влажен въздух = по-малко изпарение), а температурата на мокрия термометър винаги е между температурата на сухия термометър и точката на оросяване.
Защо ви говоря за t° на мокрия термометър?
За да разберете, че това е температура, при която изпарението на вода от мокрия термометър спира, спирайки в същото време охлаждането му.
Само дето мокрия термометър сме аз и вие, водата е нашата пот и ако t° на мокрия термометър на въздуха около нас е по-висока от тази позволяваща изпарение, сме преебани.
Защото, ако потта ни спре да се изпарява, спираме да се охлаждаме.
Физиката казва, че ако няма изпарение, няма и отнемане на съответната топлина, а физиката не греши.
Данни за метеорологичните условия по света могат да бъдат намерени тук[1] и тук[2] в EPW (EnergyPlus Weather Format), а долу можете да видите визуализацията на софийските такива (данни лесно могат да бъдат намерени за всички градове с летища и съответните метеорологични станции).
Имайте предвид, че тези данни са усреднени исторически и не отразяват ежедневните данни от 2023-та година. Те могат да бъдат намерени тук[3] и ясно показват, че средните температури исторически се различават от тези, на които сме свидетели в последно време.
Докато исторически максималните температури през летните месеци са били под 32° C, това лято нерядко имаме температури над 35° C.
Да повторя: проблемът не е със средните температури, проблемът са все по-честите екстремуми.
На графиката(psychometric chart) можете да видите средните исторически времеви характеристики за всеки час от годината и колко от тях попадат в приблизителната зона на комфорт. Казвам приблизителна, защото точността ѝ зависи от сезона, от облеклото на човека, за чийто комфорт говорим и други характеристики. Точките в червено са характеристиките от т.нар. отоплителен сезон, т.е. когато имаме нужда от отопление, за да достигнем комфортни условия, сините – от топлия сезон (нужда от охлаждане), а жълтите – от междинните месеци, когато може да има нужда и от двете.
Доскоро бе прието, че температури на мокрия термометър под 35° C причиняват дискомфорт за хората, но не са смъртно опасни.
Изследване от миналата година (Vecellio, Wolf, Cottle, Kennedy 2022)[4] проучващо адаптивността на здрави млади субекти при различни температури на мокрия термометър – изследването е емпирично, за разлика от предишни такива – показва, че критичната температура е по-близо до 30° C, отколкото до 35° C.
При това положение все по-често ще наблюдаваме случаи на топлинни удари и дехидратация.
Мое лично предположение е, че покрай увеличения прием на вода, ще зачестят и случаите на натравяне с такава.
При тези условия как (ре)формираме заобикалящата ни градската среда става още по-важно и следва да обърнем внимание на опазването и увеличаването на:
– високата зеленина(дървета и храсти), така че да хвърлят сянка – ама буквално навсякъде –както на всеки тротоар, така и около водните площи в града, за да забавят изпарението на водата и съответно подобрят околното охлаждане;
– сенчестите места за почивка(промени в градската архитектура) – напр. спирки на градския транспорт с *непрозрачни* покриви;
– достъпни питейни ресурси (чешмички по паркове, градинки и всякакви видове площадки) – както за хората, така и за животните.
Натъртвам на *опазването*, защото напоследък се е зародила неприятната традиция да се изрязват стари дървета с големи корони и на тяхно място да се садят фиданки, които я изкретат до възрастно дърво, я – не. И подобни решения за мен са престъпна некадърност.
Подобни стъпки биха ограничили увличаването и създаването на нови градски топлинни острови и намалили влиянието на високите температури над всички ни.
Увеличаването на сянката в личната ни жилищна среда и спирането на слънчевите лъчи с помощта на повече растения и/или външни щори – няма значение дали ролетни щори или кепенци – е важен фактор за намаляване на топлината в жилищните пространства.
Натъртвам на *външни*, защото целта е да спрем топлината *преди* да е влязла в сградната обвивка и да има нужда да ѝ противодействаме с някакво охлаждане/климатизация, изразходвайки още енергия.
Ако четете на английски, погледнете и една доста приятна и информативна нишка на тема селищна инфраструктура в условия на високи средни температури.
Ако ви се чете допълнително, пишете ми на hello at zmeyche dot com, ще ви пратя списък със статии, но най-лесно ще е да започнете от вече цитираните.
Ако искате да подкрепите кофеиновата ми зависимост и консистентното споделяне на информация и топли думи можете да ме подкрепите в ko-fi.com/zmeyche.