Тази година отново се включих в мартенското предизвикателство на @bulgarianfolktales в инстаграм, като този път — благодарение на натрупано в последната година лего — имах малко повече творческа свобода.

Познаващите ме по-добре знаят колко близка на сърцето ми е темата за българския (и не само) фолклор, приказки, притчи и предания. И откъде тръгна прякора Змей и защо лепна така успешно.

Затова не е трудно да предположите колко се забавлявам с предизвикателства като това, особено под общата тема Небесни тела:

🌞 Седмица 1 (1 – 9ти) – Слънце

🪐Седмица 2 (10 – 16ти) – Зорница и Вечерница

🤥 Седмица 3 (17 – 23ти)- Керванка

🌚 Седмица 4 (24 – 31ви) – Месечина

Всички цитирани по-долу откъси са от “Българска народна митология” на Иваничка Георгиева.

🌞 Слънце

Запознайте се със слънцето. Името му е Райко.

В народни песни и в тайния говор на зидарите от Дебър слънцето се нарича Райко, Райо, Райно. (“Слънчице ли, Райко, не стой, не трепери.”, “Слънчице ли, Райко, мил сине”.) Тези данни съдържат следи от персонифицирането на слънцето. Коренът рай откриваме и в рай като място, където отиват душите на праведните.

За такова сближение говорят и представите, че обиталището на слънцето е на изток, че раят е топла слънчева страна. “Градина с цветя  и дървета и вечна пролет, осветена от едно много голямо слънце“.

Българските народни поверия отразяват стремежа да се запази съществуващият ред във Вселената. Нарушаването на жизнените процеси би настъпило от излишната слънчева топлина или от изчезването на небесните светила.

По-широко разпространена (от свалянето на слънцето от магьосници на Еньовден) е митологемата за слънчевото затъмнение, предизвикано от животни или чудовища. Змиите са главният враг на слънцето в българските и славянските вярвания.

В изобразителното изкуство е отразен митът за поглъщане на слънцето от чудовище или змей.

🪐Зорница и Вечерница

Запознайте се небесните сестри Зорница и Вечерница.

🤥 Керванка

Керванка, още позната като лъжи керван, мами керван е звезда, вероятно Сириус, която изгрява преди Зорницата или даже около полунощ.

Разказва се, че керванджии или кираджии, като се събудили и видели звездата, помислили, че е зорницата, и тръгнали на път, но до съмване имало

много време и затова се заблудили.

🌚 Месечина

Месечината според народните представи е същество на женски, по-рядко от мъжки вид.

Често се възприема за рогато същество, най-често крава. Луната има различни фази (мени) с различно название.

🌘Когато се появи на небето и започва да расте, се нарича нова месечина, млад месец, новина, нова свещ, млад месец, ново видело.

🌕 Когато се изпълни, се казва пълна месечина, дядо Боже, пълна свещ, пълнеж, лампеж.

🌒 Последната видима фаза е гинеж, изет, усип, каракьо, расип.

🌑 Щом изчезне съвсем, се нарича на хандак, на мижду.

Фазите на месечината са свързани с определени забрани, обичаи и поверия, както и видове дейности.

Когато е новолуние, на нова или пълна месечина е хубаво да се започва нова работа, за да върви на пълно; тогава се сее, сади и пресажда, защото ще има плод и ще е пълно; правят се сватби и годежи; слага се темел на къща; слага се туршия; изнася се семе за посев; прави се прищъпулка; вие се венец за сватба. Тези обичаи са изградени на основата на асоциативната връзка — както луната се изпълва, така всичко ще се пълни и върви напред.

На стара месечина, както и когато тя се изгуби напълно, не се започва никаква

работа. Така например не се пере, че дрехите ще се скъсат; не се мие косата; не се сади — „да не е празно“; не се снове; не се тъче; не се насажда квачка. Тогава само се секат дървета за къща, че не ги ядат червеи, и се лекуват болести — отново обичай, основан на асоциативна връзка: както луната изчезва, така да изчезне и болестта.

 

Змей

Осло, 05/04/2025