Нищо не може да те подготви за върволицата от спомени извикана в съзнанието ти от комбинацията на музиката в плейлиста “сърцето ми кърви, душата ми танцува” (познато, очаквано, приятно) и кисело-мазната миризма на студентски стол лъхваща те напът към офиса (изненадваща, непонятна, всякак не на място).

15 години и 3000км стоят между мен и последното ми влизане в стола на ВИАС, но за момент се пренесох там – сред глъчката на недоспали и недохранени тела, разговорите за това кой още колко има да чертае и най-вече, най-вече, загорялата леща с вкус на фасове.

—

And sometime after, after overdosing on human interaction, one just needs to make some chai, bring out the pepperkaker and the LEGO and play The Great British Bake Off to wind down.

There’s comfort in knowing I can always depend on Seanan McGuire’s books, The Great British Bake Off/Sewing Bee, and some favourite fanfics for the moments I need something familiar to balance the day.