След като в първия пост по темата разгледах общите цифри по темата кръводаряване, тук ми се иска да поговоря по-конкретно за възрастовите групи, от които произлизат кръводарителите, включително по пол. Ще разгледам и данните за мястото им на кръводаряване и количестваща кръв – такава достигнала до болниците, за да  бъде прелята и такава изтеглена за унищожаване.

Между 0,3 и 0,4% от кандидат-кръводарителите отпадат трайно всяка година.

Не съм специалист и не смея да коментирам дали са притеснителни данните за броя на трайно отпадналите кръводарители, но над 5 000 души преминават в тази категория всяка година. За мен това е тревожно, а кои са тези хора и дали научават, че кръвта им е негодна мога само да гадая.

Броят на жените трайно отпаднали като кръводарители е постоянно по-висок като процент от общото количество дарители в сравнение с мъжете, като е между 1,1 и 1,7 пъти в различните години.

Количеството прелята кръв расте с всяка година.

Не се заблуждавайте, това означава, че и нуждата от дарена кръв расте с всяка година. За щастие, както отбелязах и в предната статия, броят на дарителите расте, макар и бавно, и успява да компенсира отпадналите трайно и до някаква степен да задоволи нуждата от кръв.

За съжаление, обаче, все още се случва болница да откаже провеждането на операция до осигуряването на количества кръв с конкретни показатели.

За сметка на това, изтеглената за унищожаване кръв поради наличие на трансмасивни инфекции(тиф, треска, малария, чума и др.) намалява всяка година.

Положителна новина е, че докато през 2005 г. обемът на тази кръв е над 4 тона, през последните 10 години се наблюдава плавен спад и за 2015 г. количеството е малко под тон и половина. Образно казано от над 10 000 дарени банки кръв за 2005г., при които са установени такива инфекции, към настоящия момент количеството е ~3-4 000.

Най-много кръв се дарява в Националния център по трансфузионна хематология(НЦТХ) с над 30 000 дарявания/годишно, следват го Пловдив с над 20 000 и Варна с 10 000.

Средният процент кръводарители/граждани в трудоспособна възраст в съответната област е мижав, в рамките на 0,3-0,6% от населението в трудоспособна възраст(по данни на НСИ).

Долу можете да видите графиките за промяната в броя на кръводарителите в различните кръвни центрове в страната по години. Данните, за съжаление, са непълни и направо казано частично грешни, но НЦТХ не поддържа и няма интерес от точна статистика(отговорът на запитването ми по повод установени грешки в данните тук). Очевидно е, че спад с близо 25 000 дарители за 2011 г. в НЦТХ, скок от 4 000 дарителя в Разград и спад с още толкова в Русе през 2015 г. са силно невероятни. С контур на графиката за общия брой на кръводаряванията по кр.център съм отбелязала вероятната грешка в порядъка в предоставените данни.

Поиграх си да сравня броя на кръводарителите в кръвните центрове с този на гражданите в трудоспособна възраст в съответната област. Шампиони по кръводаряване са в области Плевен, Пловдив, София и Стара Загора, където броят на даряванията е над средния за страната за 5 поредни години. Точно обратната е ситуацията в обасти Велико Търново, Кърджали, Ловеч, Разград и Хасково, където броят на даряванията е трайно по-нисък от средния за страната.

В долното сравнение на броя кръводарявания можете да забележите разликите в броя на кръводаряванията, направени от мъже и тези от жени. Данните за 2012 г. са по-скоро съмнителни, но няма как да бъдат проверени към тази дата.

Както можете да видите, разпределението по възрастови групи е по-скоро очаквано – най-често даряват хората между 26 и 45 години без значение от пола, а след 50г. кръводарителите рязко намаляват.

За мое огромно съжаление, не се поддържа информация за преработена кръв по кръвни групи. Би било интересно да се разгледат подобни данни, но дали поради липса на система или организация, не са налични.

**

Забележки:

1. Брой на гражданите в трудоспособна възраст за различните години е по дефиниция различен, но в границите 16-63г., което не променя процентните отношения посочени в статията.
2. Всички цитирани числа се основават на данните за периода 2005 – 2015 г. Не се поддържат данни за по-ранен период и проверка на вече наличните данни е почти невъзможна поради липса на ресурс.
3. Данните за областен кръвен център Лом са сравнявани с броя на гражданите в област Монтана, а данните за София-град и София-област са сравнявани с тези за кръвни центрове НЦТХ, ВМА, София-град. Всички сравнения са условни минимум поради факта, че броят на гражданите е по адресна регистрация.