Осло Филм Джам 2026

идеята

Този уикенд участвах в събитие от тип, в какъвто никога не бях предполагала, че ще се включа – 24-часово предизвикателство за създаване на кратък филм.

И макар историята за това какво, как и защо ме е подтикнало да се грижа по-добре за творческите си страни да започва другаде и да е тема за отделна публикация, е важно да бъде спомената. Накратко: шепа хора, на които вярвам и чието мнение ценя високо, ми мелиха на главата, че трябва да създавам повече неща. Както и да ги споделям. И понеже осъзнах, че отчасти всичко опира просто до решението да го направя… реших да го направя.

Което означава, че – в комбинация с решението ми да остана в Осло (това е съвсем друга история) – реших да правя повече спонтанни неща, да излизам от зоната си на комфорт по различни начини и да се впускам в нови преживявания и изпитания.

Съчетанието на гореспоменатите фактори ме доведе до виждането плаката за Oslo Film Jam ‘26 във „Fuglen“ някъде в началото на август и до решението, че „‘що пък не“ е правилният подход. Така че се записах. Като екип от един човек. (Ако ме познавате, знаете, че се старая да въплътявам духа на думите на великата Ел Уудс: „Колко пък да е трудно?!“)

И така…

• Заснела ли съм дори минута видео през живота си? Не.

• Имах ли план как да организирам продукцията на късометражен филм в рамките на 24 часа? Не.

• Ще ме спре ли това? Също не.

Представям си как някои от вас клатят глави, защото някои познават творческата ми страна, други – изключително организираната, а най-големите късметлии сред вас – хаотичната.

И да, точно тук и трите се сблъскаха, обединиха усилия и – със силата на ума ми, cmd и ffmpeg – създадоха филм с продължителност минута и половина за по-малко от 16 часа. Да, да, разполагахме с 24 часа, но аз съм си стар човек с кофти сънни навици; не възнамерявах да си развалям графика още повече, като стоя будна цяла нощ, само с цел забавление и да направя нещо ново.

на старта, готови, старт

Имах бегла представа за:

• това, което планирам да направя
• инструментите, които смятам да използвам, както самоналоженото си правило, че нямам право да уча нов софтуер в движение
• ограниченията, които трябва да си наложа, за да завърша филма
• факта, че всичко отнема повече време от очакваното.

И в общи линии – проработи!

Така, в 11 вечерта в петък се срещнах с група интересни хора, за да науча какви са задължителните елементи: реплика, реквизит и локация. Зададох им и два въпроса (изискващи черно-бял безнюансов отговор тип „да или не“):

Поговорих с някои от тях и с любезния организатор; разбрах, че повечето са изключително отдадени на идеята за 24-часовото предизвикателство и са готови да снимат още тук и сега. Имаха камери, микрофони и какво ли още не – готово за всичко! Наистина впечатляващо. Особено имайки предвид за колко малко неща имам готовност в 11 вечерта (повечето от тях са възможни единствено в уюта на собствения ми дом).

целта

• да се забавлявам
• да създам късометражен филм при следните ограничения:

процесът и инструментите

И така, след като приключих с краткия оглед и станаха ясни репликата, реквизитът и мястото за снимки, се прибрах у дома, за да дремна. По пътя обмислих възможни варианти за това какво е осъществимо в рамките на следващия ден, след което се опитах да поспя. Успях донякъде, но в 7 сутринта мислите и вълнението от възможността да създам нещо ново надделяха и станах.

Разбира се, точно тогава осъзнах, че телефонът ми (основното устройство за заснемане на филма) няма батерия (въпреки любезното напомняне от страна на организатора, изпратено поне седмица по-рано, за да се избегне точно това). Но това, че че наложи да го заредя от своя страна ме принуди да седна и да напиша истински сценарий, да проверя продължителността на задкадровия текст за планираната стоп-моушън анимация, както и да продължа да го съкращавам, докато се вмести в рамките на минута и половина.

Наложи се да се откажа от доста любими изречения – гордейте се с мен!

Започнах с аудиоматериал от около 3 минути, съкратих 3/4 от написаното и по-късно през деня преработих текста, за да освободя място за една-две идеи, които ми хрумнаха междувременно. Това, че направих триаж на материала още в началото и си поставих за цел времетраене от минута и половина, вероятно спаси положението и самия филм.

След това оставаше само:

• да направя всичките шибани снимки
• да ги прехвърля от устройство на устройство
• да осъзная, че трябва да снимам нещо отново, за да добавя детайл, който съм пропуснала
• да нарисувам каквото бях планирала (бързичко и грубичко, ама наистина)
• да обработя записаното аудио, за да прикрия доказателствата, че не съм пила достатъчно вода през деня
• да сглобя всичко това с инат, cmd и ffmpeg
• да добавя начални и финални кадри и надписи

Използвани инструменти (по реда на употреба):

• obsidian – сценарий и бележки
• телефон и таблет – диктофон, камера, рисунки
• тетрадка и гумени печати – списъци
• LEGO (технически погледнато – много от него) – главен герой за по-голямата част от филма, както и фон
• excel – (пре)изчисляване на кадрите в секунда (fps) за отделните части, които си представях
• powerpoint – дублиране и преместване на изображения (знаех, че експортирането от .ppt ще е по-бързо, отколкото да го правя на таблета и да местя изображенията наляво-надясно)
• powershell – преименуване на файлове и създаване на списъци, които ffmpeg да използва, за да съедини снимките с правилния брой кадри в секунда
• audacity – лека обработка на аудио файла
• cmd и ffmpeg – създаване на отделни клипове от снимките, съединяването им, наслагане на аудиото отгоре, промяна на крайния аудио/видео формат
• subtitle workshop - добавяне на времеви интервали към сценария за субтитри на английски и български (и, ся, наложи се да си позволя известни своеволия със субтитрите)

резултатът

• САНИТАРЕН МИНИМУМ ФИЛМ

Първоначално исках да отделя още около час, за да направя още няколко снимки, да добавя още две неща, които бях пропусналa при смяната на идеи и план (а които щяха да помогнат за по-доброто разбиране), и да редактирам финалната версия. (Кой каза, че се боря с перфекционизма?!)

В крайна сметка реших да го оставя така, както е. Не е перфектен, плод е на 16-часов работен ден и приемам дискомфорта, който това ми носи.

Трябва да оставям повече място за несъвършенство в живота си.

постиженията

Обикновено ми е трудно да възприема свършената работа като постижение, което си струва да се отпразнува. Просто я отмятам като „готова“ и веднага си поставям следващата цел.

И така, за да прекъсна този порочен модел, днес се гордея с:

• това, че завърших филма (честно казано, имах твърде много идеи и те се опитаха да наклонят везните към стремеж към съвършенство)
• създаването на файл с много малък размер – едва 7,5 MB
• това, че бях всичкоправещ „майстор Тричко може всичко“
• това, че дадох още едно доказателство на света, че не са нужни големи езикови модели (AI), за да се създава изкуство, дори и без традиционно или академично придобити умения
• наистина се забавлявах
• снимката на зле започналия със счупено LEGO де се превърна във встъпителни надписи

поуките (научени или затвърдени)

• прави подбор на задачите още в началото; всичко отнема повече време от очакваното
• не ми липсват въображение и идеи
• след 16:00 ч. губя концентрация и не мога да преценя коя част от хаоса все още е необходима
• свършено е по-добре от перфектно, а и никога няма да приключа, ако следвам всяка нова идея, която ми хрумне
• щеше да е добре да бях упражнила някои неща предварително и да подготвя реквизит, който да пасва на някаква част от историята
• когато се съсредоточа върху нещо, наборът от неща, с които не мога да се справя е малък

Освен това всички трябва да се гордеем с оцеляването на 10-годишния ми лаптоп след вчерашния ден. Един-два пъти се притесних, че може да ми умре в ръцете.

Та, общо взето, това е. Прожекцията е във вторник и нямам търпение да видя чудесата, създадени от останалите хора и екипи.

Забавлявах се. Може би ще повторя.