Историята на Съвсем не толкова грозна празнична картичка™
Все се каня да напиша защо и как започнах да списвам съвсем-не-коледната картичка, и тъй като си обещах да пиша повече в блога, то може би сега и тук е времето.
Картичката — в днешния ѝ вид — започнах да изпращам през 2018-та. В период, в който посрещах коледа в самотната тишина на иначе бръмчащо с живот италианско общежитие.
Първата картичка е семпла – предимно с частите, с които разполагах в раницата си ежедневно и сценка снимана пред съвсем навреме получена картичка от любим човек.
Снимана е на бюрото, което в онзи момент служеше като почти постоянно продължение на тялото ми и бе напускано само за храна, кафе и разходка до езерото.
Пожеланията, както и досега, са комбинация от това какво ми се иска да пожелая на конкретни любими хора, на себе си, на света.
И, завинаги, последното пожелание ще остане едно и също. Прошепнато от вселената в споделения хлад на миланска [октомврийска вечер] (http://kysovenebe.blogspot.com/search?q=%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%BD%D0%B8+%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8).
Сред основните причини да започна да изпращам тази картичка е фактът, че искрено вярвам, че ако искаме да видим повече от нещо в света, то промяната следва да започне от нас. В онзи момент исках свързаност и традиция. Към днешен ден — седем години по-късно — смятам, че полека-лека и двете се градят.
Когато започнах да пиша и изпращам този мейл, не очаквах, че толкова хора ще припознаят свои нужди в думите ми или че ще ги докосне така както част от отговорите му ми показват. Изненадата бе приятна, а сред любимите ми неща в новата година е да прочета бавно получените отговори.
Не подозирах, също така, че Коледа е тежък период за доста хора – всеки със своите причини.
След някой друг месец ще направя осмата поред сценка с палава котка, не особено полезно в усмиряването ѝ куче и едно уморено лего човече. Ще напиша някоя друга дума, надявайки се да прилаская някоя друга уморена душа.
Междувременно ни пожелавам година, от която да сме доволни и дни, които да не ни тежат.
Змей
Осло, 01/04/2025