Неколедено, но изолационно издание на годишния мейл 2020
Здравей,
Знам, че обещах, че няма да ползвам този мейл за нищо друго, освен да ти пращам новогодишни картички, но ще се позова на форсмажор и ще се позволя тази фриволност.
Знам и че 2020 не се развива точно така както си обещахме; че нерядко вместо със спокойна ленивост, посрещаме новите дни с тревожно неспокойствие.
Знам, че си пожелахме повече планове, а днес някои от тях вече са отпаднали, забравени или безнадеждно зачеркнати.
Но все пак сме тук и ни има.
И затова искам отново да те помоля да се погрижиш за себе си.
Да си припомняш, че скоро отново ще можеш да напрегръщаш близките си, да потупаш приятелите си по рамото и да се давите в смях без екран помежду си.
Да не прекаляваш в усилията си да дадеш най-доброто от себе си, да свършиш всичко, да продължиш с личните си проекти в свободното си време.
Да си позволиш да си човек и да се поглезиш когато е нужно.
И тая буря ще мине.
И ни пожелавам да сме по-зрели и по-готови за следващата.
Пази се. И не спирай да обичаш. Но поне от метър и половина.
изпод камък и карантина,
Змей
София, 28/03/2020