Да пишеш, казва Бени
·1 минути за четене·Змей
и думите ѝ регулярно прокънтяват в съзнанието ми.
А всичко, за което мога да мисля e, че никому не би трябвало да се налага да погребе детето си, че в Газа толкова много хвърчила никога няма да полетят в небесата, че всички сме били деца, а само късметлиите сред нас са имали и щастието да пораснат. И че моите кахъри са дребни на тоя фон.
Позабравила съм усещането на това думите ми да се леят.
Дори не съм сигурна какво е останало от някогашното им ромолене.
Търкалят се из съзнанието ми като стъклени топчета по стълби – изтъркулват се кротко до ръба и оттам
троп!
ㅤㅤㅤㅤㅤ ㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤ троп!
ㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤㅤ троп!
След кратък полет тупват на следващото стъпало.
Изгубени и все по-крехки.