Искам да съм с теб когато трамваите будят утрото с припряния си звън и с бяг през калдъръма.
Искам да съм с теб когато сумрака вдига пипалата си от клепките ти, давайки началото на нов ден.
Искам да съм с теб когато слънцето напича покривите и навява дъх на ламарина.
Искам да съм с теб когато вятъра разнася любовни послания надраскани по гърбовете на листата.
Искам да съм с теб когато дъжда трополи по козирките на спирките и кара влюбените да се притискат по-плътно един в друг.
Искам да съм с теб когато следобедната дрямка се опитва да превземе мислите ти, разсейвайки те със спомени за по-уютни дни.
Искам да съм с теб когато вечерния хлад се опитва да настъпи неканен в душата ти, а ти го гониш с чаша топъл чай.
Искам да съм с теб когато мекото проблясване на неоновите светлини се бори с тихото на мрака.
Искам да съм с теб когато затваряш входната врата с мисълта „у дома съм“, чувствайки, че това е най-правилното място.
Искам да съм с теб когато се предаваш в прегръдката на съня, доволна от ползотворен и пълноценен ден.
Искам да съм стебкогатотрамваитебудятутрото…