Кръводаряването в България в цифри, част 1

By Змей | 16.07.2016 | visual

blood_donation_1Докато чаках данните, които поисках от НЦТХ по Закона за достъп до обществена информация, реших успоредно да сондирам мненията по темата кръводаряване в туитър. Резултатът можете да видите на картинката вляво.

Разбира се, доколкото българския туитър е умалена версия на България, резултатите не биха могли да дадат 100% вярна представа за цялата страна, но по-скоро да нахвърлят представа. Любопитното е, че извадката се доближава до някаква степен до реалността.

кръводаряванеВ данните, които получих(връзка към тях и бележките ми) може да сe види, че броят на кръводаряванията в България устойчиво расте със спокоен темп в последните 10 г. Да се твърди, че 170 000 души в България редовно даряват кръв, обаче, не отговаря на истината. Да, кръводаряванията годишно доближават това число, но не и броят на кръводарителите. Връзка към отговора от НЦТХ по въпросите, които зададох след получаването на данните.

кръводаряванеСравненията, които ще правя се основават на база на това, че всички кръводарители са хора в трудоспособна възраст(т.е. над 18 г. и под 60 г. за жените и 63 г. за мъжете). Позволявам си това своеволие с предположението, че хората в пенсионна възраст в по-голямата си част след преглед биха били отхвърлени като потенциални донори поради здравословни причини от някакъв тип и фактът, че долната законна граница за кръводаряване(по ЗККК) е 18 г.

Дарявания

В общи линии, числата показват трайно съотношение 3:1 в кръводаряването мъже:жени с около 1% разлика през годините. Разглеждайки подобна голяма разлика между двата пола, следва да се отбележи, че за жените, освен обичайните мерки(ниско кръвно, татуировки в последните 6 месеца, изкарани хепатити), се добавят и това да не са в/след цикъл, бременни и кърмачки. Доста по-често от мъжете, жени биват връщани от кръвните центрове като негодни за кръводаряване поради липса на телесно тегло(50 г.) и притеснение от страна на служителите, че ще припаднат по време на процедурата.

Няма данни за това колко кандидат-кръводарители са били върнати още преди преглед, така че можем само да предполагаме каква е истинската готовност на жените да кръводарят в сравнение с тази на мъжете.

В данните за броя прегледани преди кръводаряване и съответно колко са годни за това, обаче, можете да видите, че процентът жени, явили се за преглед и имащи готовност да дарят е по-висок от този на успелите да го направят.

кръводаряванеПри сравнение между половете се вижда, че имаме по-голям процент на отпаднали поради медицински причини жени, отколкото мъже. Около 10% от мъжете кандидат-кръводарители и около 14% от жените отпадат всяка година по медицински причини преди да кръводарят.

За съжаление, няма данни за отпадналите по немедицински причини кандидат-кръводарители и за тези, които са се отказали от кръводаряване след преглед. Така, реално, не можем да засечем числата за крайна проверка, макар броят на прегледаните минус този на отпадналите по медицински причини да дава между 2600 и 3900 души/годишно(заб.: числата за периода 2005 – 2007 г. вкл. ме притесняват, тъй като излизат от порядъка от следващите години).

Над 30 000 души всяка година даряват кръв за първи път.

Държа да отбележа и тенденцията, която се забелязва в броя на редовните кръводарители – броят им почти се е удвоил за последните 10 г. и докато през 2005 г. близо 28 000 души са били редовни кръводарители, то през 2015 г. числото е 50 770.

След един (неразбираем) скок в броя на повторните кръводарители през 2007 г., броят им се запазва стабилен през годините – над 43-44 000 души.

Тъй като кръводаряването не е особено популярно в България(да не кажа, че данните показват, че го правим едва ли не само по принуда), поисках в данните да е включен броят заместващи кръводарявания, т.е. направените от роднини на тези, които имат нужда от кръв. В това число, хора които не са техни близки, а намерени чрез БОДК, групите във фейсбук или тези, които висят около кръвните центрове, за да дарят срещу заплащане.

Числата са красноречиви – близо 70% от всички кръводарявания са заместващи, а останалите 30 – доброволни без изрично посочен реципиент на кръвта.

кръводаряване

В следваща статия разглеждам данните за количествата обработена, прелята и изтеглена кръв за същия период.

Ще се радвам на всякакви коментари.

**

Забележки:

  1. Данните за 2005 г. са непълни поради неподадени данни от 4 ОТХ в страната.
  2. Всички цитирани числа се основават на данните за периода 2005 – 2015 г. и не се поддържат данни за по-ранен период.
  3. Под „отпадане по медицински причини“ да се разбира (разбира се, непълен списък) – ниско кръвно, липса на подходяща вена, наличие на татуировки правени преди по-малко от шест месеца, изкарана предаваща се по кръвен път болест, правеща кръвта негодна за кръвопреливане.
  4. Редовен кръводарител – човек даряващ кръв повече от венъж/годишно в последните 5 г.
  5. Тълкувам данните смело и то доколкото ми позволяват самите те, със забележката, че са събирани поддържани и анализирани в НЦТХ само за административното и финансово управление на системата(на НЦТХ, бел. – авт.) и имат отношение единствено към свързаните с него дейности(осигуряване на необходимите за това консумативи, работна ръка, пакети след кръводаряване и т.н.).
Сподели:

коментари:

коментара

Powered by Facebook Comments

Етикети:, , , , , ,