четиво: ~1300 думи, време за четене: <7 мин.
дестинация: Перпинян(Франция)
парична единица: евро(€)~1,95583лв(BGN)
език: най-лошото, което може да се случи всекиму, а именно – френски
климат: умерен
Южна Франция в лицето на Перпинян е френското огледало на очарователната испанска Каталуния (в лицето на Барселона тук).
Съвсем наблизо до испано-френската граница, градчето носи белезите на каталунски корени, очарованието на френски прованс и топлината на средиземноморието.
Какво видяхме
• Замъка
Става въпрос за един от замъците на краля на Майорка – нелоша постройка от началото на XIV век с дебелина на външните стени около 10 м и съвсем прилично разположение вътре.
Далеч съм от мисълта, че всекиму би било интересно да гледа някакъв замък (пък бил той и добре запазен), особено ако вече е разглеждал подобен от съответния период, но си заслужава да се види срещу 2-3€ на човек. На повечето туристически места в Европа дори не се усмихват за тези пари.
Ако отидете до там, то веднага след изкачването по вътрешните стълби и пресичането на традиционния (вече сух) ров, вляво (до магазинчето за сувенири) ще намерите информация за замъка на няколко езика, с която можете да се разходите из замъка и да го огледате детайлно. Както казах, ако вече сте виждали замък, знаете какво ще видите – големи зали, параклиси, кладенец…
Към настоящия момент части от замъка са затворени за посетители поради реставрационни дейности. За сметка на това, останалото можете да обикаляте колкото пожелаете, а гледката от защитната стена си заслужава.
• И отново – не забравяйте – истински интересното е над нивото на очите.
За разлика от Барселона, в стария град на Перпинян няма да откриете тежки готически водоливници или орнаменти. Тук, обаче, ще се намерите сред наличието на огромно количество малки балкончета – реално еркери пред прозорци, кой от кой по-сладки. Ще срещнете изобилие от решетки от ковано желязо, хитроумно захванати стъклени плоскости и висящи или пълзящи растения, изпълващи тесните улички.
На места разстоянието между два такива прозореца е не повече от 2м в Стария град, но усещането за простор, поглеждайки нагоре, се запазва.
Обичащите Пловдив сред вас ще се почувстват като в капана, намирайки се в Стария град на Перпинян – сред тесни криволичещи улички, всяка по-шарена или по-интересна в своето очарование.
Перпинян е много испански, както вече споменах – бил е във владение на краля на майорките дълго време, местните все още считат себе си за каталунци и навсякъде ще видите познатите четири кърваво червени ивици на златен фон. Близостта на границата с Испания се усеща на всяка крачка – тук можете да се насладите повече на тапаси, отколкото на провансалска кухня, а всички улици носят името си на френски и на испански.
• Колио
Залкото градче съвсем на близо до френско-испанската граница е очарователно, много красиво и изключително привлекателно за туристите. Ако сте попаднали в района, една разходка до там е задължителна.
Не разчитайте на плажовете му – ивиците са около километър общо, разкъсани на няколко малки и доста каменисти плажа. За сметка на това красотата на планинските гърбици, врязващи се в бреговата ивица е неописуема.
Плажовете на южна Франция
Ако все пак сте попаднали тук, заслужава си да се разходите и до плажната ивица, която е на не повече от 30мин. с кола или около 40-50мин с гр.транспорт. Ако сте свикнали на ежедневното каране на колело – междуградските пътища са съобразени и с това и ще намерите колоездачна пътна лента.
Ако сте с кола и мразите кръгови, обаче, бъдете подготвени емоционално – само на територията на града преброих над 40, а към плажната ивица можете да добавите още 10-ина подобни кръстовища.
За сметка на това – заслужава си да се иде до там. Образно казано, реката Le Tech от север на юг дели плажната ивица на две части – песъчлива и по-камениста. Песъчливата част е от ляво(на изток), а каменистата остава отдясно.
• Canet
Трябва да се отбележи, че пясъчната ивица е доста дълга и доста широка, като м/у първа линия застрояване (единственото на повече от 2-3 етажа, което видях в селището) и морето има поне 50-ина метра. Не само това, но и ивицата доста плавно прелива в море – на ок. 20м вътре в морето, все още водата ти е до гърдите. Пясъкът е ситен със слабо наличие на части от миди, т.е. не особено лепнещ, а цялата плажна ивица – добре ориентирана към туриста.
Току на плажната ивица ще ви посрещнат:
– душове;
– отделение за заключване на багаж;
– тоалетна на алеята.
През около километър има и пунктове за спешна помощ.
Плажуването е напълно свободно, има място за всички. За държащите да се разположат на шезлонг и под чадър има и заведения, отделени от плажната ивица с тенти.
• Saint Marie de la Mer
Този е с по-едър пясък, по-тясна ивица и с по-рязко преливане в морето. Въпреки това, отново, не е преселен и се чува предимно френска реч.
Храна и напитки:
То е ясно – морски дарове, френски багети и вино.
В Port Vendres потърсете ресторант le France, но имайте предвид, че до 19ч сервират само напитки, а готвачът идва след това.
За кафе и чай в Перпинян(дали на място или насипни за вкъщи) няма как да пропуснете. Dammann Frères – твърдят, че се занимават с това от 1692 и съдейки по вещината на обслужване, съм склонна да им вярвам.
Имат чудесно подбрана колекция от зелени и черни чайове – за мен зелените бяха прекалено силни, та (както обикновено) се сдобих само с черен. (edit: по-късно опитахме и парижкия им магазин, от който се сдобихме със също толкова хубави чайове)
Какво да имате предвид
Първото нещо, което трябва да направите след като се настаните е да намерите туристически център, от където да се снабдите с карти и информация. Най-добре – този на площад Араго – най-голям е и най-пълен с карти, брошури и говорещи не само френски хора.
• wi-fi
Не разчитайте особено – където го има (под названието free wi-fi) е с регистрация, която е на принципа Параграф 22 – изпращат ти паролата за интернет на мейл, до който нямаш достъп, защото нямаш интернет.
Интернетът, доколкото го има, е бавен – разчитайте на заведенията или просто си починете – дните така са чувствително по-дълги. И без това ще си вземете здравето от работа след почивката, забравете за мейлите сега. 😉
• плащане:
Като изключим пазарчетата, почти навсякъде може да се плати с дебитна/кредитна карта – включително в автобусите.
• градски транспорт
Припомнете си разделението с реката – отляво действат т.нар. линии за 1€, а отдясно – линиите на CTPM. И двете линии имат карти на града с линиите, които обслужват, като цените на CTPM варират в зависимост от това дали се возите еднократно, отиване и връщане или си вземете карта за деня или няколко пътувания.
Не знам за французите генерално, но в Перпинян доста сериозно приемат таксуването за пътуване – качване само от първа врата, където шофьорът ви таксува или просто валидирате картата си, а охранителят (за междуградските линии) изчаква това да се случи преди да ви пусне във вътрешността на автобуса. Прието е дори шофьорът да ви върне от мястото ви до него, ако има съмнения в таксуването или валидирането ви.
• език:
Французите са шовинисти и в общия случай, дори и да ви разберат на англисйки първосигнално ще ви отвърнат на френски. Ако сте достатъчно упорити, обаче, и имате достатъчно счупен френски, има реален шанс да ги пречупите да ви проговорят на английски. В тази част на Франция е съвсем вероятно да успеете да се разберете с някого на испански.
• вино:
Намирате се във френския прованс, какво по-лесно! Около Перпинян има един куп изби и замъци( т.нар. бутици), произвеждащи разнородни вина, а в туристическия център можете да се сдобиете дори с карта и опис на основното, с което се занимават.
• пазаруване:
В общи линии активният туристически сезон съвпада с този на разпродажбите и надписите soldes ще ви следват навсякъде из града. В зависимост от възможностите ви, вероятно ще откриете все нещо интересно, което тук ще вие по-евтино, отколкото от мола. Ние си бяхме наумили да вземем нещо за дома от това пътуване и се сдобихме с чудесна розова френска преса.
Тази година успяхме да отделим две седмици за лятната си почивка и това беше вероятно най-доброто възможно решение. Плажуване, плацикане и никакво ровене в интернет – времето течеше бавно, спокойствието ни обгръщаше отвсякъде, почивката се чувстваше истинска.