Когато пристъпвате към планирането си за пътешествие в онази посока, имайте предвид, че Барселона изживява (и изстрадва) огромен туристически поток не само в т.нар висок сезон, но поради благоприятното си време – целогодишно. Имайте го предвид, когато запазвате места – по възможност избегнете високия сезон и тълпите и ѝ се насладете в друго време.
Ако не можете или не искате да го направите – бъдете готови и за малко туристическа блъсканица.
1. Транспорт до (от летището) и в града
Ан Фам доста добре е описала как можете да стигнете до Барселона, включително как да стигнете до влака, с който можете да се придвижите до сърцето на града.
Аз ще ви препоръчам да се сдобиете и с тази карта на метрото за 2015-та година и с каквато и да било друга карта на града (за предпочитане на центр.туристическа част). Втората може да бъде намерена на летището в информационен център или в хотела/хостела, в който отсядате – просто попитайте.
Често туристическите карти вървят в комплект с брошури за туристически обиколки, талони за намаление в музеи/театри/заведения, така че поинтересувайте се – всяко спестено евро може да бъде инвестирано в следващото нещо, което си заслужава да видите.
Метрото е… чудесно и ужасяващо.
Чудесно, защото е дурако-устойчиво:
– достига до всяка туристическа точка на не повече от 10-15мин пешеходно разстояние;
– навсякъде има табели, указващи посоката на движение на влаковете, движещи се през съответния перон;
– картата за метрото е разбираема и добре направена – линиите са разноцветни, ясно се разбира къде се засичат и могат да бъдат сменени;
– пълно е с пиктограми накъде да се насочиш, ако търсиш конкретна линия, RENFE или изхода.
Ужасяващо, защото:
Ако имате проблеми с дишането, сърцето, хипервентилация или просто сте шашкави – по-добре пропуснете метрото. Колкото и да е удобно, и да достига до почти всяка туристическа точка, имайте предвид, че е доста старо, а високите температури и влажност влошават допълнително усещането за задух, което се създава в тунелите.
Старо ще рече тясно и предимно задушно във връзките м/у отделните линии. Въпреки наличието на ескалатори почти навсякъде, не е изключено да се почуствате притиснати или да ви стане лошо, докато се изкачвате от десетина-петнайсет метра под земята нагоре.
Самите вагони на метрото са климатизирани, дори прекалено хладни след потенето в тунела.
Какво може да помогне? – Ветрило. Задължително.
Карта на 10 пътувания, т.нар T10 можете да закупите от машина във всяка метро-станция като за 10 пътувания плащате 9,95евро и може да се ползва от няколко души – просто трябва да се маркира по веднъж за всеки човек при влизане. Машините работят в кеш или карта и са на няколко езика.
Този билет ви дава право на пътуване до 75мин. с подземен и надземен транспорт, като се маркира при всяка смяна на транспорта.
п.п. Ще ми се някой ден да можем да се похвалим, че софийското метро има положителните характеристики на това в Барселона.
– Ако нямате план – можете просто да се помотаете из централната част на Барселона, вкл. Стария град.
Силно препоръчвам още в първия ви ден в Барселона да се поинтересувате от някой free walking tour – независимо дали на испански (ако го говорите) или на английски. На тази разходка ще научите много за града, историята му, сградите и обичаите, които местните почитат като святи, че и отгоре. Да не говорим, че ще имате възможност да чуете от първа ръка къде си заслужава да хапнете местна храна и къде е неоправдано като инвестиция.
– Стария град и то най-вече частта му, която се намира над погледа. Капители, водоливници, скулптури – те правят готическата архитектура интересна за мен, наред с аркбутаните и розетните прозорци.
Останалото – тесни и криволичещи улички, много туристи и джебчии.
Оглеждайте се смело нагоре и ако се загубите, вървете към статуята на Колумб (Mirrador de Colom), за да се намерите на картата на града.
– То е ясно – Саграда Фамилия е must без значение дали сте привлечени от архитектурно-инженерните ѝ, религиозни или просто културно-наследствени качества. Отново – ако можете да си го позволите – вземете си аудио тур. Има го на основните европейски езици. Аудио турът покрива всички части на сградата – фасадите, витражите, орнаментите по колоните, идеите на Гауди…
Витражите са това, в което се влюбих и заради което съм сигурна, че ще се връщам.
Ако ви е интересно – има вариант да се качите с асансьор до височина 50м по една от фасадите (Native или Pacionate), откъдето за кратко да се насладите на Барселона от височина, като ще трябва да слезете по витите стълби** в съседната кула. Не очаквайте много, но е интересно да се види – Барселона отгоре, новостроящите се части от равна на тях височина, гроздовете на кулите отблизо и дори вътрешността на Саграда фамилия чрез няколко прозорчета към вътрешните балкони.
Достъпът се осъществява на групи по ок. 6 души, като, в зависимост от натовареността, едва ли ще се наложи да чакате повече от 5мин., а дори може да успеете да влезете 10 мин. по-рано от написания на билета час.
Всички раници и по-обемни багажи остават на ниво 1ет, като има багажни клетки с ключета, които работят с монети от 1€.
** не препоръчвам тази разходка, ако имате проблем с вестибуларния апарат или ви е страх от високо – стълбището е вито, тясно около 80см, иначе удобно като стъпала.
Ние си взехме билети предварително от тук, за да избегнем опашките, защото и без това времето ни беше лимитирано. Честно казано, обаче, едва ли щяхме да чакаме повече от 30мин. за билети към момента, в който отидохме.
– Веднъж отишли в Барселона, постарайте се да видите възможно най-много Гауди. Без значение дали го харесвате, на какви наркотици предполагате, че е бил, или въобще не се интересувате от архитектура – разходете се минимум до Passeig de Gracia, а ако намерите сили и желание и до парка Guell.
Нещо, което туристо-потока често пропуска, разглеждайки къщата на ъгъла на Passeig de Gracia и Carrer de Valencia е фактът, че тя има и задна фасада, която е не по-малко интересна.
Ако се разходите по Carrer de Valencia можете да видите и нея м/у останалите къщи, а на ъгъла с Carrer de Pau Claris правят чудесен домашен сладолед.
За къде без тапасите?
– За местна и вкусна храна силно препоръчвам бар Jai-ca – лесно ще намерите координатите на заведението във foursquare или tripadvisor. Ако не знаете какво да хапнете – доверете се на сервитьорите, те ще ви насочат добре, макар и на доста беден чужд език.
Менюто не е особено дълго, като го има на испански, каталан и английски.
Традиционно се счита, че за наяждане са нужни по три броя ястия на човек, 2-ма души на петото общо вече преяждахме. Предлагат също наливна бира, вина и сангрия.
Мястото започва да се пълни бързо около 7 вечерта и без резервация може да се наложи да почакате за маса или, ако не сте голяма група или пък претенциозни, можете да се настаните на бара до готвачите. За храната гарантирам, че е вкусна, прясна и каквото и да изберете – няма да сбъркате.
– Пазарът La Boqueria е пълен по всяко време, силно ви препоръчвам да идете до там в началото на деня, докато все още можете да му се насладите на относително спокойствие, да се разходите между сергиите, да разгледате и да попазарувате.
На La Boqueria има почти всичко – риби, плодове, меса, колбаси, тапаси…
Българският му еквивалент е Централни хали в София, но La Boqueria е по-цветен, по-шумен, по-сгъстен, по-туристически и изпълнен с невъобразимо количество миризми.
Даже малко повече от поносимото количество миризми, бих казала.
4. Плажове
Така и така сте се разходили до Jai-ca и вече сте в квартала Barceloneta, отидете и до плажа. Не знам колко е пълен през деня, но вечер ивицата е доста приятно място за отдъхване след дълъг ден на разходки и опиване от местни забележителности и храна.
Вероятно ще се сещам да допълвам тук, не ми се сърдете, ако текстът се променя в дължина.
Каквото и да изберете да видите в Барселона – важното е да се забавлявате. За себе си аз знам, че ще се върна отново там. Барселона не се поглъща наведнъж.
*естествено, нямам предвид да се изгубите около бетоноцентъра или в гетото