– Ехей, здрасти.
– Абе днес да си виждала розови носорози?
– Не.
– Ми, щото и аз не съм. Та реших и тебе да попитам.
– Аха. И къде трябваше да ги видя?
– Аз, като ми падне кръвното виждам розови носорози вместо звездички. Звездичките са ми много тривиални. А като ми се вдигне виждам зелени слонове.
– И как изглеждат тея розови носорози?
– Ами, розови са… и са носорози…
– Къде живеят розовите носорози?
– На облаците, разбира се.
– И с какво се хранят?
– С маргаритки. И със залези. Те затова са розови. Поемат от розовината на залезите. А ние, гледайки залеза, виждаме розовите им дупета и така и за нас залезите са розови.
– Какво правят розовите носорози?
– Правят розов захарен памук, разбира се. Но той е много специален.
– А аз мога ли да ям такъв памук?
– Да, но ще станеш розов носорог. А това е проблем. Тогава ще трябва да намериш някой, който да вижда розови носорози.
– Ти ги виждаш. Ще ме занесеш ли на облаците?
– Бих могла.
– А те имат ли малки?
– Да, щом станат на една година розовите носорози могат да имат малки носорозчета. И дори пренаселването не е проблем. Винаги има облак за нов носорог.
– А розовите носорози как си намират храна?
– Малките носорозчета, докато са още малки – до месец – ходят на училище. От училището ги водят долу на земята, за да опознаят света и хората и да не стават като тях. Тогава се снабдяват със слънчеви маргаритки. А и винаги имат залезите.
– А там имат ли „Лека нощ, деца“?
– И още как! Само дето при тях е малко по-рано, към 7 и 15, разбираш, заради часовата разлика.
– А розовите носорози винаги ли са розови?
– Да. Само, когато вали малко им се промиват дупетата, но после гледат залеза и дупетата им стават още по-розови от преди.
– Розовите носорози изпълняват ли желания?
– Не, но винаги е на хубаво, когато сънуваш розови носорози. И никак, ама никак, не е хубаво да ядосаш розов носорог. Не, че ще ти направи нещо лошо, но просто няма да навещава сънищата ти. А розовите носорози са миролюбиви и прекрасни същества.
Сега ти пожелавам лека нощ и да сънуваш цветни пеперуди и розови носорози.
* публикувано първо през 2012-та във вече архивиран блог