Двукраки утроби в действие
След като първи епизод ни остави с прясно намерила сили в себе си Джун, вторият ни поднася поглед към целта на занятието, а именно раждането. Ако продължите да четете надолу, приемам, че сте гледали епизода или сте ок с наличието на спойлери.
Епизодът започва с т.нар. Церемония, която е толкова вълнуваща, че Отфред/Джун изброява на ум имена на песни и си мисли за спукания радиатор на стария им автомобил, поемайки члена на Командира с трепета на изсъхнало мушкато. Текстовете на изброените песни: „Blue Moon“, „Tangled Up In Blue“, „Blue Monday“. Като всичко в сериала до момента, песните са чудесно подбрани и могат само да подсилят ефекта на сцената. Фактът, че думата „blue“, в зависимост от това дали се ползва като съществително или прилагателно, може да бъде преведена като „синьо“(цветът на Съпругите) и като „тъжно“ прави избора им още по-добър.
Във втори епизод научаваме повече за новооснованата религиозна република – че столицата ѝ е Анкъридж; че старите(християнски) храмове биват разрушени и заличени; че новият флаг има само две звезди, вместо старите 50, а Верните се бият с каквото е останало от американската армия; че съществува съпротива, т.е. че не всичко е изгубено. (Не остават основания да смятаме, че храмовете на останалите вероизповедания са пощадени. В първи епизод видяхме и тяло на [отказал преминаване към новата вяра] свещеник да се полюшва от Стената.)
Слугините не са пълноправни и автономни жени, те са нещо по-малко и по-непълноценно, въпреки и именно защото яйчниците им работят.
Вече трябва да ви е направило впечатление умалителното, което Леля Лидия ползва към Слугините – „момичета“. Винаги, всякак и навсякъде. Използването на тази дума е напълно целенасочено – за да омаловажи значението им като хора, да ги принизи до хора, за които друг трябва да взема решения и носи отговорност.
Няколко сцени ми се набиха особено силно в главата:
- сцената „Искаш ли бисквитка“ с показното превъзходство на Съпругите и вербалната им и физическа власт над Слугините;
- сцената „Не притежаваш живота си“ или кадъра преди Отфред да тръгне за раждането, в който за секунда камерата се фиксира на обувките ѝ, които нямат връзки – доста елегантна работа с камерата и говор без думи;
- Разбира се, истински потресаващата сцена е тази, в която Отуорън/Джанин ражда и дори не получава възможността да види бебето
си, а то директно бива дадено на Съпругата, която ще бъде официалната му майка. Тежък, гнусен и отвратителен момент. И, докато тук само си говорим за възприемането на жените като двукраки утроби, по света има места, където подобно третиране е факт. - прекрасният кадър отгоре, следващ гореспоменатата сцена(споменах ли чудесната работа с камерата?).
Няколко думи по превода
Заглавието
Избрах да преведа думата „tale“ като „приказка“ най-вече заради усещането, което думата носи – предупредително. Приказките са възникнали като жанр с цел да предупредят и предпазят, да внесат поука. Дали „разказ“ е по-подходящият вариант, имайки предвид, че действието се води от 1 лице ед.ч. – вероятно да. Особено след като името на книгата е намигване към The Canterbury Tales. Въпреки това, държа на думата „приказка“, защото за мен книгата си остава приказка на ужаса и предупреждение какво не бива да допускаме.
В края на краищата, колкото хора – толкова мнения и колкото преводачи – толкова преводи. Възможна е редакция на превода на името на сериала, когато редактирам цялостно в края на сезона или след наличието на официален превод на книгата на български, но не гарантирам, че има промени.
Пълната класификация на типажите можете да намерите в Уикипедия, а на български избрах да ги преведа по следния начин със следните аргументи:
Слугиня
Признавам, факторът, който изигра най-голяма роля тук, бе фактът, че думата се състои от 7 символа, докато „прислужница“ например има 11. Може да ви звучи нелепо, но при субтитрите всеки символ е важен. Също така, цялата политическо-религиозна диктатура и прилежащите ѝ ритуали произлизат от буквалното четене на Библията/Битие, където Рахил дава слугинята си Вала на Яков.
Съпруга
Известно време (даже след като вече терминът беше влязъл в два епизода) ме глождеше съмнение дали Съпруга или Жена е по-подходящият превод на оригинала Wife. Логиката на съмнението ми идваше от факта, че Съпруги е ок, бидейки единствената им (социална) функция. Но в същото време, те не са равни на съпрузите си, за да изпълнят значението на думата, а изпълняват функцията само по полит-религиозни причини. В този смисъл Жена е подходящ вариант, защото ги поставя на мястото им и в същото време, те са и единствените жени в смисъла на думата(Мартите и Лелите не се броят, Слугините са ясни, а за Econowives не съм сигурна, че изобщо ще открехнат сериозна дума). Освен това, в българския език ползваме думата „жена“ и в смисъла ѝ на женски пол, и в този на съпруга.
Приятелка, пред която изразих горните си съмнения, пък правилно посочи, че всъщност Командирите не биват наричани съпрузи, така че думата съпруга носи само значението на роля на човек от женски пол, но не и равнозначност по функция.
Други термини
От известно време (и колкото повече чета куиър литература) размишлявам над липсата на ЛГБТИ жаргон в българския език – било то произлязъл вътре в обществото или родил се като обида към него. Още по-наболял стана въпроса, когато се наложи да мисля над превода на израза „carpet-munching gender-traitor“.
Вижте, за запознатите с терминологията(и можещите да ползват google), горният израз е лесно разбираем. Проблемът идва с това, че първата му част е непреводима буквално, а реципрочен идиом/жаргон не съществува. Пуснах питане в туитър, където най-оригиналният отговор бе „путкосмук“.
Самата тема си заслужи допълнителенно размишление от моя страна, а в превода влезе израза „путкосмучещ полоотстъпник“.
Ако имате някакви вълнения по епизодите и ви се говори за тях, добре дошли сте да си говорим за света на „Приказка за Слугинята“. Напомнете ми и следващия път да си поговорим за цветовете и значението им в книгата/сериала.