Всеки бог е благодарен на някой, който го помни

Анубис

Египетският бог на смъртта, изобразяван с глава на чакал. Виждаме го как отвежда една душа към Дуат – царството на мъртвите и как мери душата й на великите везни.
Може би ви е направил впечатление начинът, по който говори той – вместо I am Death (Аз съм Смърт), той казва I am [a servant] of Death (Аз съм слуга на Смъртта).
Анубис намеква, че връща услугата, защото някой го помни – паралел по-късно в епизода, където Уензди казва, че единственото, от което се страхува е да не бъде забравен.

Зора Полунощна

Третата, най-млада, сестра от триото Зори. Тази, която пази Колесницата на Один през нощта. Не би трябвало да виждаме Зора Полунощна за последно, а на мен дори ми се ще да я развият една идея повече, отколкото в книгата. Освен това, тя липсва в нашата митология и би ми било любопитно накъде ще я завъртят.

Джинът

Видяхме го за кратко в предишния епизод, докато се срещаше с Уензди, но сега вече получаваме представа кой е и как е попаднал на американска земя.
Няма как да пропусна и секс сцената, в която вероятно видяхме повече мъжко достоjнство, отколкото в шестте сезона на „Игра на тронове“ накуп, въпреки претенцията на втория да е предизвикващ сериал. За един епизод „Американски богове“ даде повече репрезентация на гей мъжете, отколкото повечето сериали за всичките си сезони(изключение вероятно прави само „Shameless“).
Малко отклонение от книгата е промяната в името на хотела, в който е отседнал Салим от „Парамаунт“ на „Пийк“ – вероятно, за да избегнат реклама на съществуващия такъв.

Промени, недомлъвки и символи и любопитности

• Първата среща с Анубис в книгата е директно с Шадоу. Сцената, в която Анубис представя госпожа Фадил пред везните е градивна за представата ни и очакванията ни за него.
• Лудият Суийни е далеч по-унил и мизерен в книгата и съвсем не толкова воинствено настроен към Шадоу. Да не кажа, че е направо клет смотаняк, който знае, че е загубил единственото ценно в живота си, а по този начин – и самия си живот.
• Уензди натъртва, че коза е довлякла Лудия Суийни, а Шадоу го поправя, че е котка („look what the cat dragged in“ или българският еквивалент „какво довя вятъра“). Уензди всъщност намеква на Шадоу, че му предтои среща с гномът Лудият Суийни, препращайки ни към легендата за Св. Патрик и неговата коза.
• Книжните Шадоу и Уензди всъщност връщат част от парите, които крадат пред клона на банката чрез депозитната кутия на друг клон, за разлика от филмовите образи, които просто отпрашиха.
• Вълкът, изскачащ пред колата им и мазната усмивчица на Уензди, когато го вижда. Дуректна препратка към факта, че освен гарваните Хугин и Мунин, компания на Осин правят и два вълка Гери и Фреки.
• Песента, с която завършва епизода се казва St. James Infirmary Blues и разказва за мъж, загубил съпругата си и казва, че където и да е отишла тя, нивга няма да намери мъж като него(пълният текст тук).

По превода:

Уензди споменава, че гърбът на мексиканският Исус бил „as wet as the epithet suggests“, преведено от мен като „отруден като истински имигрант“. „Wetbacks“ е обидно нарицателно за мексиканските емигранти на територията на САЩ, намекващо че са влезли в страната преплувайки или прегазвайки граничната река Рио Гранде, намокряйки се по време на този процес.

В този епизод започваме и да разбираме за какво е нужен Шадоу на Уензди и да разкриваме част от силата, която носи. Набира ли сила Уензди и дали ще събраната подкрепа ще му стигне? Предстои да разберем.