Боговете и вярващите в тях не са това, което бяха.

И така, да си поговорим за новите герои в епизод 2/по ред на въвеждане/:

Ананси

Aфрикански фолклорен герой, приемащ формата на паяк, но нерядко и тази на мъж.  Разказвач и омайник, запазен най-вече в устните сказания в Гана, откъдето и историята му се разпространява към Западните Индии и Нидерландските Антили. В рамките на няколко минутна реч Ананси вмъква доста исторически забележки и отправя директно обвинение към днешен САЩ. С малко повече думи:

• робската търговия
• индиго – Платът с този цвят е бил едва ли не еквивалентен на злато и един метър плат с този цвят се е търгувал на цената на един роб. Смело мога да предположа, че Анански неслучайно е облечен именно с пурпурни костюм и вратовръзка.
• сърдечни заболявания – рискът от сърдечен удар е близо два пъти по-голям при черните, отколкото при белите, допълнен с по-чести проблеми с високо кръвно налягане.
• фонът, на който се развива речта му е джаз – музика, донесена, развита и асоциирана с афро-американската култура.

Медия

Богинята, зад която стоят вестниците, радиото, телевизията и донякъде блоговете. Всевиждаща и също толкова всезаплашваща(виждате ли как следи Шадоу във всеки кадър?), тя иска да го наеме да работи за нея. Шадоу Муун е важна пионка и, за разлика от Техничарчето, тя го осъзнава.

Зора Вечерна и Зора Утринна

Вечерница и Зорница с общото название Зори – дъщери на Даждбог, съответно богини на здрачаването и развиделяването, на заминаващата си и на идващата светлина.

Чернобог

Още познат като лошото момче на славянския пантеон. Както можете да познаете по името и по това, което сте видели в епизода, Чернобог е възприеман като кофти тип – бог на мрака и почитател на страданията и мъката. Обича жертвоприношенията, вечно готов за удар с вълшебния си чук. Не е голям фен на брат си, но за него ще поговорим по-нататък.

Какво може да сте пропуснали в епизода/отново по ред на появяване/:

• Когато Шадоу казва, че е увиснал  на дървото като „Strange fuckin’ fruit“/преведено от мен малко свободно като „увиснах като черво“, което също пасва на историята, която Сам разказва на Шадоу в книгата(*намиг-намиг*)/, всъщност визира поемата на Abel Meeropol от 1937 г. „Strange fruit“(„Странен плод“) по-позната като „Bitter fruit“(„Горчив плод“) – поема, отразяваща ужаса на линчуването на афро-американците. Поемата вдъхновява и Били Холидей да изпее едноименната песен.

Southern trees bear strange fruit, | Дърветата на юг са натежали в странен плод.
Blood on the leaves and blood at the root, | Кръв капе по листата, по коренния под.
Black bodies swinging in the southern breeze, | Тела черни, полюшвани от южен дъх –
Strange fruit hanging from the poplar trees. | странен плод, висящ наред с тополовия мъх.

Pastoral scene of the gallant south, | Идилична картина, в доблестния юг родена,
The bulging eyes and the twisted mouth, | с очи изпъкнали, с уста накривена.
Scent of magnolias, sweet and fresh, | Мирис на магнолии, сладък като гръд
Then the sudden smell of burning flesh. | и внезапен аромат на горяща плът.

Here is the fruit for the crows to pluck, | Тук има плод за всяка гарга да кълве,
For the rain to gather, for the wind to suck, | дъжд да го сбира, да го веят ветрове.
For the sun to rot, for the trees to drop, | На слънце да гние, от дърветата да капе.
Here is a strange and bitter crop. | Странна, горчива реколта дошла е.

Моля, имайте предвид, че преводът на стихотворението ще претърпи многократни редакции, докато съм доволна от крайния резултат. Добре дошли сте с предложения, за да мога да ги игнорирам. 🙂

• Намигването, че в Чикаго се намира с чукът/нужният боен уред за предстоящата война.
• Гарваните

– единият, летящ над колата им, след като си тръгнат от Игъл Пойнт. Один/Вотан всъщност има два гарвана – Хугин и Мунин – мисълта и паметта, които всяка сутрин му носели новини за случващото се по света.

– този в утайката от кафето на Шадоу, на което му гледат сестрите Зори и цъкат с език за злощастното му бъдеще.

• Висящата картина с Голямата мечка – съзвездието е познато още като Колесницата на Вотан/Один, а според митологията едно от задълженията на сестрите Зора е да охраняват безименен бог, окован към него.
• Това, което прави забавно многократното споменаване на Чернобог, че Шадоу сам ще падне на колене преди да бъде екзекутиран от него, е фактът, че на Рики Уитъл(Шадоу) не му е за сефте. Линкълн – героят, който играеше в „The 100“ го застигна същата злощаастна участ – да умре за общото благо.

Относно превода на имената на сестриците Зорници(„the Zorya sisters“ във филма):

Не мога и не искам да се съглася с имената им в българския превод на книгата, а именно Зора Вечерняя(Zorya Vechernyaya), Зора Утреняя(Zorya Utrennyaya) и Зора Полуночная(Zorya Polunochnaya). Сигурна съм, че преводачът е имал своите причини [да преведе така имената им], но дори наличието на различни окончания в трите имена ме дразни. Ако ще пазим окончанието на второто име, нека пазим и това на първото, да?

Намирам вариантите Зора Вечерна/Утринна/Полунощна за по-удачни – преводът, макар и наличен, е минимален, докато в същото време се доближава максимално до транскрипцията на имената в оригинала на Геймън и филма. В българският език нямаме традиция за ползване на двойно ‘я’, а нуждата от последователност ни задължава и трите имена да завършват по един и същи начин.

Две неща, които ме объркват в липсата си на логика или са просто гафове:

• Наличието в списъка за пазаруване на Уензди на 2бр. мобилни телефони и последвалото питане от негова страна защо Шадоу ги е купил.
• Дали във филма е есен или пролет – докато в книгата е есен, то във филма Лора споменава, че дърветата са напъпили и ще са се раззеленили, докато Шадоу се прибере от затвора. Глухарчето, което Уензди духва също не помага, тъй като те цъфтят/прецъфтяват два пъти годишно, и също така намеква за по-късна пролет/есен.

 

Ако сте или не сте забелязали [още] нещо, добре дошли сте да си поговорим за допълнителни тълкувания.

За първи епизод си говорихме тук.