Не говорим за 2016-а или как Алекс Денвърс я спаси през седмица 46

не говорим за 20162016-а ще остане в историята като годината, за която не говорим.

Саманта Шанън го туитна през юли, но с всяка изминала седмица усещането става все по-реално.

Седмица 46 се усеща по-различна от предишните 45, обаче, защото много хора се почувстваха предадени през нея – след първия тур на нашите си президентски избори, изборът на Тръмп за президент на САЩ и в края на седмицата – очевидният провал на демокрацията в България с избора на поредната комунистическа издънка за президент на България.

Истината е, че се надявам и Тръмп, и Радев да се окажат добри президенти. По-добрият вариант е за всички ни. Просто дълбоко се съмнявам, защото червенушките обикновено се оказват мухоморки. Съмнявам се заради това, което репрезентират, а именно хора(и избиратели), с които не мога да се асоциирам по ред причини.

Тръмп се възползва от разделението на нацията си и очевидно заложи на правилната карта, Радев пък нямаше нужда да залага на каквото и да било – ГЕРБ директно продадоха изборите, обявявайки в последния момент кандидат, за който бе ясно, че е неизбираем и след това заплашиха с оставка, ако не спечелят.

Тепърва ще разбираме каква е била мизата за продажбата и колко дълго ще я плащаме.

*

За щастие, през изминалата седмица имаше и поне един положителен пример за репрезентация и това е coming out-а на филмов герой.

За някои от вас това е далечна тема и не ви се струва като нещо заслужаващо споменаване, но е такова за тези от нас, които не са част от хетеросексуалната част от обществото и с години са били повлияни от хетеронормативността му. Съвсем прост пример:

Не звучи като кой знае каква история, нали? Просто съм излъгала майка си за нещо.

Само че 14-годишното ми аз имаше чувството, че не може да бъде себе си и затова трябва да скалъпи някаква сравнително удобна лъжа. Лъжа, в която живях близо два месеца и трябваше да измислям и помня срещи, които не са се случили и целувки, които не съм получила.

Сигурна съм, че майка ми дори не си спомня за гореспоменатото ми измислено гадже. И аз не се сещам често, но не спирам да се чудя колко ли различно щяха да стоят нещата, ако имах подобни примери пред себе си, когато израствах и имах нужда да се асоциирам с някого. Щях ли да прекарам толкова време, питайки се какво точно в мен е различно?

tumblr_ognw0svswb1ubn6olo2_500Осъзнавам, че на вас може и да ви е все тая, че някаква героиня в някакъв сериал е признала пред себе си, че харесва жени, но на мен ми е важно.

Важно ми е заради всички момичета, които все още търсят пътя към себе си и се чудят защо не харесват момчета. Важно ми е регулярното напомняне, че ЛГБТИ хората са също толкова важни, също толкова специални, също толкова истински, колкото хетеросексуалните. Важно ми е напомнянето, че заслужаваме да сме щастливи и оценени.

tumblr_ognwrbawag1sgz07oo3_250Затова Алекс Денвърс ми е ценна.

Алекс Денвърс съм аз на 16, когато обградена от приятели, които си имат гаджета се чудя какво точно изпускам и защо целувката с момче не е нещо, което искам да повторя.

Алекс Денвърс съм аз, когато се опитвам да призная пред семейството си, че съм лесбийка и не мога да намеря точните думи, нито да се самонакарам да се изразя с конкретния термин.

Алекс Денвърс съм аз, когато имам нужда от подкрепа от най-близките си, защото прекалено дълго време съм се борила с демоните си сама.

tumblr_ogny8be9dh1r9tynio7_250Алекс Денвърс съм аз, когато се съмнявам, че красиво момиче може да прояви интерес към мен.

Алекс Денвърс съм аз на 19, когато не мога да опиша с думи колко съм лапнала.

Алекс Денвърс е на път да спаси 2016,

въпреки че още сме далеч от това да избягаме напълно от Bury Your Gays Trope, който преследва LGBTQ хората в TV репрезентацията им.

Вярно е, че сценаристите тепърва имат възможност да объркат прекалено много, но се надявам този път всички гей хора да оцелеят по сценарий.

Сподели: