Hearteclipse на Мария Каракушева е мехлем за натъртената душа

На много малко неща позволявам да стоят на пътя на пристрастеността ми към постоянната онлайн връзка с околния свят. Oсобено във време, когато голяма част от най-близките ми хора са на десетки, стотици и често хиляди километри от мен.

Казвам горното само и единствено с цел да дам мащаб на случилото се в сряда на концерта-представяне на Hearteclipse на Мария Каракушева.
А това, което се случи е, че прекарах близо 2 часа без телефона си, с усмивка на лице и не помня, не, не помня да съм се усмихвала така от 2016-а насам…

Не се шегувам ни най-малко и, ако не вярвате, ви предизвиквам да намерите снимка от концерта, на която не се наслаждавам на музиката.

Вижте, в музикално отношение аз съм абсолютен лаик – що-годе успявам да чета ноти; „пея“ несъвсем фалшиво, ако ми се наложи; правя някаква разлика между цигулка и виола и… дотам. Ако ме попитате каква музика слушам, вероятно ще се насладите на някой от редките моменти, в които оставам без думи и ми се налага да си събера мислите преди да отговоря.

За сметка на това, смея да вярвам, че съм човек на думите и успявам да намеря начин да изразя емоциите и търсенията си с тях.

А Hearteclipse разказва истории вероятно по-добре, отколкото аз бих успяла с думи – там аз намерих много нежност, ранимост, любов, борбеност, тъга, крехкост и безгранична смелост.

Hearteclipse е музикалната поезия, от която имах нужда да ме подкрепи в най-тъмните и страшните ми моменти.

Всички четем изкуството през собствения си мироглед – литература, музика и визуално съдържание се пречупват през призмата на опит, спомени, радости, травми, надежди, очаквания и търсения.

И тук този албум намери пътя си към сърцето ми в точния момент – измежду трайни недоспивания, циклични тревожности и една огромна нужда от надежда, че каквото и да ми предстои,

щ е

с е

с п р а в я.

С обективен поглед към собствената си ранимост, зная че не всеки ще изживее музиката на Мария Каракушева така, както аз; че не всеки ще усети така безбрежно спокойствието на нотите ѝ и не всекиму ще донесе подобен покой. Обаче.

 

Ако трябва да слушам един албум до края на живота си, това ще е Hearteclipse.

Или поне до следващия албум с композиции на Мария Каракушева. Защото аз вярвам, че тепърва предстои да видим още поне толкова умело композиране, свирене и умение да влезе в душата на слушателя и да натъпче празнотите с топлина и уют.

Ако сте стигнали дотук и поне малко ми имате доверие, албумът може да бъде чут както в Spotify, така и в YouTube и Bandcamp, а съвсем скоро ще може да бъде намерен и в търговската мрежа.

Бъдете добри към себе си и си подарете нежност.