„Хамлет“ Народен Театър

By Змей | 04.11.2015 | theater

„Хамлет“ е четиричасово предизвикателство.

(-) Това е първото, което трябва да знаете, пристъпвайки към гледането на (предполагам) нашумялата пиеса.

(+) Другото, което следва да имате предвид е, че е доста осъвременен – Офелия припява музиката на Лана Дел Рей измежду текста на Шекспир, Хамлет прекарва втората половина на постановката по гащи, а Рейналдо е Рейналда. Но пък поне Елсинор е тъмно и мокро място, та има поне едно нещо, на което можете да разчитате.

(+) Откровено казано, най-много в „Хамлет“ харесах костюмите – чудесна работа на Даниела Олег Ляхова и Никола Тороманов. Тежките и натруфени доспехи са заместени с военизирано съвременно облекло – което е логично на фона на цялостното четене на текста.

(-) Но пък финалният двубой между Лаерт и младия Хамлет е чрез шпаги, та там осъвременяването отива на кино.

Леонид Йовчев – много силен и достоверен Хамлет.

(+) Като цяло – доста добър актьорски състав. Имам своите забележки само към баталните сцени, но това са лично мои (бойни) пристрастия.

(+) Изненадах се приятно, че постановката е по превода на проф. Александър Шурбанов. Навярно, защото очаквах „безсмъртния“ превод на Валери Петров.

(+) Едно малко предупреждение – част от представлението „Мишеловката“ е доста необуздана и на хората с по-слаби нерви може да се стори дори прекалена. Ако имате проблеми с вида на кървави сцени – не вярвам тези няколко минути да ви харесат. Но пък – музика, хореография и играта в „Мишеловката“ – чудесни!

(-) Така и не разбрах замисълът на голата в сцената с Хамлет и пеещата Офелия. Вариантите, в общи линии, са два:

  • гениално режисьорско решение – било то преекспониращо ранимостта на Хамлетовата душа; било то емоционалното му разголване пред Офелия, признаващ ѝ любовта си и разни други такива дълбоки неща;
  • гениално маркетингово решение за вкарване на повече хора в залата/всички сме наясно, че дори великото изкуство понякога има нужда от побутване, за да стигне до повече хора/.

Простете, но залагам на второто. Сигурно, защото не разбирам от изкуство. И от гениалност.

215 минути е много за представление.

(-) Два пъти по два часа. Като вторите са по-бавни и по-тягостни. Направо приспивни.

Съжалявам, но колкото и да е предизвикателна една постановка –  актьорите и съвършени да са – антракт от 10-15мин. отнесени към 20 пъти по толкова съсредоточеност, просто не стига. Вероятно е заради личния ми режим и навика да заспивам малко след 22ч, но малко след антракта, петостъпният ямб (нали не греша?) ми действаше приспивно.

(=) И така, изводът е, че „Хамлет“ на Явор Гърдев ми дойде добре в събота вечер, но едва ли скоро ще ида пак на толкова дълга постановка (не ме питайте защо ходих два пъти на „Ревизор“, която бе и по-дълга, и по-тягостна…).

Спокойно бих я препоръчала на приятелите си, но бих им казала да пият едно кафе преди това.

Сподели:

коментари:

коментара

Powered by Facebook Comments

Етикети:, ,