Колко пък да е зле „Рибарят и неговата душa“?

рибарят и неговата душа„Рибарят и неговата душa“ много, ама много зле.

И казвам това със съзнанието, че съм гледала доста постановки, които са зле. И всеки път давам шанс.

Като ме попитаха дали искам да ходя на мюзикъл си казах „Защо не? Дори „Чикаго“ не успя да ме разочарова много.“ Освен това Оскар Уайлд е чудесен разказвач и ми бе любопитно какъв музикален прочит ще бъде осъществен.

Обаче изобщо не бях подготвена за това и едва ли някой би могъл да бъде.

Първо, не било мюзикъл, ами било поп-опера! Ок, няма драма – имаше и музика, имаше и пеене, имаше и танци. Общото название е подробност.

Рапът с източни етно-елементи ме изненада, но бе поносим. Туъркингът на него, обаче, ми дойде в повече. Морските създания ме озадачиха с костюмите си (инак, несъмнено, добре направени) и се чудех дали гледам медузи, октоподи, сепии или просто люпилото на ктхулу да танцува по сцената.

Музиката беше добра, инак, а там където позволяваха на китарите и барабаните да се развихрят – направо чудесна.

Това, обаче, никак не бе съобразено с цялостното озвучаване – гласовете на певците едвам се чуваха на фона на общата дандания; текстът, доколкото въобще певците успяваха да го изпеят поради ритъма на музиката, не се чуваше и разбираше.

При тези условия, аз лично, почти не успях да разбера интерпретацията по текста на Уайлд, а където я дочувах потръпвах в недоумение.

Всъщност, ето тук имате възможност и сами да чуете една от песните, изпълнена от Ненчо Балабанов и да се насладите на мъката, с която дори той подрежда текста.

Загадка е, как с добра музика, вероятно приличен текст и един куп добри артисти, „Рибарят и неговата душа“ успя да стане скучно, тягостно и изпълнено с епични (дори правописни) грешки.

Съветвам текстът от мултимедията да бъде прегледан за пунктуационни грешки и, по възможност, да потърсите ударено и (ѝ) в ползвания ръкописен шрифт и да замените краткото и (й) / (сега загледах, че с правописни грешки е пълно и на сайта).

Истината е, че до антракта вярвах, че по-зле не може да стане. Ама ме изненадаха.

Много добре знам, че няма как графиките от мултимедията да са с ранга на Pixar – за толкова пари – толкова, както се казва. Но, както вярвах, че червените пясъци и розовите коне са най-лошото, което може да се случи на екрана, едно цвете(маргаритка?!) изскочи като перископ над титанично пеещия поп и се отвори като руски сателит над Пентагона. Избухнах в див смях, разплаках се и не можах да се успокоя до излизането си от залата. Това ми направи вечерта, бе!

За близо тричасово представление почти успях да заспя, на няколко пъти смутено се чудех дали да не си тръгна, написах няколко туита и вместо да гледам на сцената, се улавях, че оркестърът ми е далеч по-интересен.

Осъзнавам колко много работа е свършена, за да излязат на сцена всички тези хора и да се опитат да пресъздадат в „Рибарят и неговата душа“ приказка на живо, но не е било достатъчно.

Съжалявам, но не. Имало е нужда да се доизкусурят доста неща преди представлението да напълни зала 1 на НДК и да разочарова така шестима приятели, отишли да се насладят на нещо красиво.

Ненчо Балабанов, Весела Бонева, Мариана Попова и Амалия направиха всичко по силите си, за да изпеят мъката на тоя свят

Хор Ave Musica – чудесен! – предизвикал диалога:

З: Тези са професионалисти.

Н: Е, време беше и такива да се появят.

Бога ми, поздравления на Ана Топалова за смелостта да направи от тази приказка поп-опера, но за мен не се получи добре.

Много ми се иска да припиша всичко гореспоменато на това, че все пак бе премиера и простих с лека ръка обърканите реплики. Оставяме дори на страна тъпия скеч със заекването – веднъж е смешно, втори път – приемливо, ама трети – да не сме идиоти, бе?

Но музиката – нея не мога да простя. При добри музиканти, добри певци и добра музика – такъв аранжимент?

Не препоръчвам „Рибарят и неговата душа“ – поп-опера, съжалявам.

 

п.п. Ъпдейтвам ви с информацията, че предстои поредно представление на въпросната поп-опера. Ако досега сте се чудели дали да дадете 30-40лв. за него – недейте. Идете на театър, купете на децата си подарък за Коледа отсега, но не си причинявайте „Рибарят и неговата душа“.

Но пък, ако имате зъб някому, „Рибарят и неговата душа“ е чудесен начин да му го върнете – просто му вземете билет.

Сподели: