Здравей,
Знам, че обещах, че няма да ползвам този мейл за нищо друго, освен да ти пращам новогодишни картички, но ще се позова на форсмажор и ще се позволя тази фриволност.
Знам и че 2020 не се развива точно така както си обещахме; че нерядко вместо със спокойна ленивост, посрещаме новите дни с тревожно неспокойствие.
Знам, че си пожелахме повече планове, а днес някои от тях вече са отпаднали, забравени или безнадеждно зачеркнати.

Но все пак сме тук и ни има.
И затова искам отново да те помоля да се погрижиш за себе си.
Да си припомняш, че скоро отново ще можеш да напрегръщаш близките си, да потупаш приятелите си по рамото и да се давите в смях без екран помежду си.
Да не прекаляваш в усилията си да дадеш най-доброто от себе си, да свършиш всичко, да продължиш с личните си проекти в „свободното си време“.
Да си позволиш да си човек и да се поглезиш когато е нужно.

И тая буря ще мине.
И ни пожелавам да сме по-зрели и по-готови за следващата.

Пази се. И не спирай да обичаш. Но поне от метър и половина.

изпод камък и карантина,
Змей

София, 28/03/2020

Предните издания можете са намерите тук: 2019, 2018.

А ако искате да се запишете за бъдещите издания на този мейл – попълнете тази форма.