Мина и замина 19-тото Световно първенство за мъже и жени по Тае Куон-До ITF. Проведе се в Пловдив, макар по график да следваше да бъде в Северна Корея. Цялото класиране по страни можете да намерите тук.
Имах честта, удоволствието и вероятно късмета да съм (макар и малка) част от него. Почти всички туитове от този период можете да проследите в Storify (с малки неточности, за които съжалявам).
Ако ме питате какво съм вършила, с две думи – запълвах дупки. С повече – през първите дни участвах активно в меренето на пристигащите състезатели след регистрация, събирах такси и просто стоях красиво и си говорех с чуждестранни делегати. По време на самото състезание имах шанса/късмета/щастието на обстоятелствата да попадна на доджанга с най-малка натовареност през първите състезателни дни – този на Силов тест/чупене/.
Това, освен опознаване на всички варианти за извинение на треньорите, че още не са подали заявки за брой дъски, които ще чупят състезателите им, ми даде възможност да доста да наблюдавам какво се случва по останалите рингове.
Наблюдение, въпрос, отговор, извод. Изключая чудесните хора, които срещнах, това беше най-важното от тази седмица в Пловдив, а времето там считам за добре инвестирано.
1. Организация
За организацията мога да кажа само хубави неща и то не, защото БФТ(Българска Федерация по Тае Куон-До) организира Световното първенство, а защото наистина беше чудесна.
Има три основни фактора, които могат да скапят организацията на подобно събитие и те са: настаняване/транспорт, организация на отделните събития във времето и мястото на събитието.
• Не съм чула някой да е бил недоволен от настаняването си, транспортът беше по график, а съдиите, настанени в Aqualand дори имаха възможност да се поплацикат във водния парк в няколкото си свободни от отсъждане часа.
• Организацията на отделните събития във времето беше прецизна и затова вина носят както българските организатори, така и представителите на организационния комитет по турнирите на ITF.
• Чисто новата зала „Колодрума“ имаше необходимото за състезание от подобен мащаб – достатъчно пространство за самото състезание, достатъчно място за загрявка и подготовка на състезателите, добро осветяване. За климатизацията при запълнен капацитет, обаче, не съм толкова сигурна.
На церемонията по откриването на самото състезание представители на всички страни излязоха редом до националните си флагове, предвождани от духова музика, а след края ѝ бяха поканени да ударят едно право хоро насред спортната зала. Като добавим падащите от тавана балони и звучното им пукане насред приповдигнато настроение, това със сигурност ще бъде запомнено от всички.
2.Наблюдения
• Масово състезателите не знаеха основни правила, които би трябвало да спазват още от първите си състезания на местно ниво – че трябва да са без накити по себе си, с изрядна екипировка (съответния одобрен от ITF добок/без кантове по ръкавите и крачолите/, протектори за гърди/гениталии и гуми за зъби). Че трябва да се явяват на доджанга подготвени, а не са се окомплектоват на място. Това губи много време и обърква и без това натоварения график на подобни големи събития.
• Горното е следствие от неглижирането на правилника от треньорите на съответните състезатели – било то клубни или национални. Ако никой, който отговаря за подготовката ти не ти го е казал на последните ти 10-20 състезания, няма как да го знаеш за последното. А, вероятно, и от липсата на строг контрол по спазването на правилата.
Дисквалифицирай го, че е излязъл на доджанга с пръстен, пък да видим да ли ще се повтори.
Тук трябва да се отбележи, че не всеки може да види всичко, но от 6-7 съдии, все някой трябва да го забележи и да обърне внимание на факта.
• В състезателния правилник все още има пропуски в правилата за отделни дисциплини, които се налага да се доизясняват на място устно.
• Масово не се пишат точки за удари с ръка (чируги и тимьо-чируги). Втора седмица гледам излезлите на fb-страницата на EITF видеа и нямам обяснение на този феномен.
Естествено, на мен, като страничен наблюдател, ми е лесно да го кажа, но когато самият ти съдийстваш е далеч по-трудно да прецениш кое е било реална точка или просто фалшива маневра. Обаче имаше и очевидни тимьо-та, които нямаше как да бъдат пренебрегнати и от 4-мата съдии и никой да не отбележи точка. Фактът, че се случи ми дава поле за размисъл, а честно казано, на това отдавам и двата сребърни медала на Антон Огорелков и Мирела Чилингирова, въпреки желязната им подготовка и много силна игра.
• Силовият тест изисква не по-малко стратегия от останалите дисциплини. Въпреки опита и силата си, много хора се провалиха на прескочими препятствия поради факта, че дъските (пластмасови, 2см) бяха нови и така да се каже неразчупени. Елиминациите прескочиха едва няколко отбора.
• Съотношението мъже/жени сред състезателите и не само. Очаквано – много повече мъже, отколкото жени, като имаше и отбори, съставени само от мъже.
• Тъжно ми е да го кажа, но голяма част от севернокорейците са фанатици с промити мозъци. Очевидно е при поставянето на флага пред състезателя на всяко награждаване, тъжно е когато треньорът се отнася назидателно и нападателно към отпадналия състезател и е жалко и обидно, когато съдия, който трябва да е неутрален, си позволи да дава напътствия на състезател от своята държава.
• Състезанието се проведе пред почти празни трибуни, въпреки свободния вход – дори в почивните дни. Видях залата пълна само на откриването ѝ от кмета и всички останали гъзоблизци.
Защо се получи така? – не зная.
Но явно българинът предпочита да се похвали, че е 3 часа е слушал глупости, пред това да види качествени атлети как защитават страните си на живо.
3. Нещата, които ми се иска да се случват повече на подобни събития:
• отразяване в неконвенционалните медии
Зная, че към настоящия момент Тае Куон-До не е толкова познато бойно изкуство в България, още по-малко вероятно е позната спортната му и състезателна страна. Съответно, най-лесно е да се използват масовите канали на информация – телевизия и вестници.
И именно, за да се популяризира ми се ще да се види и отразяване онлайн (изключая live stream, който не всеки може да гледа поради една или друга причина). Но пък можем да разчитаме на това, че всеки проверява по няколко пъти на ден какво ново има във facebook, twitter, vine… Актуално инфо позволява да се следи събитието на секундата, да се коментира и да се разпространява под една или друга форма.
Така или иначе за събитието, освен интернет страница, се създава и такава във facebook. Първоначално се използва, за да подава информация към участниците за формулярите, които трябва да бъдат попълнени и за сроковете, които следва да бъдат спазени.
След това, обаче, спокойно може да се ползва, за да подава актуално инфо към всички, които са потвърдили присъствие и които, съответно, биха искали да са в течение на случващото се.
Насърчаването да се ползва един официален хаштаг би обединило всички постове по темата – от написаните от администратор на конкретната страница, през участниците и коментиращите, та до отразяващите медии.
Отделно имаме като платформа twitter, където проследяването на един хаштаг е още по-лесно – погледнете моите туитове – аз използвах #19ITFWC.
• свободен wi-fi за всички в залата
Още нещо, което би насърчило всички да споделят – интернет.
На подобни събития болшинството участници са чуждестранни, съответно – без достъп до интернет, поне докато не се приберат в хотела за обяд или в края на състезателния ден. Това силно ограничава/забавя споделянето на каквато и да било информация.
Да си признаем – интерес се буди със сензции, а ако не можеш да споделиш някой нокдаун на момента, нямаш интерес да го записваш.
Споменатите неща, разбира се, изискват ресурс от хора и време, които не винаги могат да бъдат осигурени.
4. Лични (ама съвсем) изводи
Някой ден, ако правя хореография за Самоотбрана, ще е със звуците от Супер Марио и ще се чува *качинг* като удариш противника.
— Змей (@Zmeyche) September 2, 2015
Нямам представа как са минали 10г. откакто съм положила изпита си за Iдан. Малко ме е срам и осъзнавам, че след няколкото години, в които нощем бях на работа, а денем в университета, трябваше отново да се захвана с тренировки, а не да чакам подобно подсещане.
Сега, обаче, моментът е назрял.
От другата седмица отново започвам да тренирам – малко натежала, малко схваната, малко мързелива. Благодаря за напомнянето колко обичам Тае Куон-До.
В края на този текст (надявам се да сте го дочели), трябва да отбележа едно нещо, което е от изключителна важност :
всички състезания се правят от гол ентусиазъм и любов към Тае Куон-До, в голямата си част с лични средства и жертване на лично време.
Т.е. всичко написано по-горе не бива в никакъв случай да се счита за критика.
Цяло чудо е, че хората „виновни“ за това събитие успяха да издържат до края му, макар и на предела на силите си с цената на много безсъние и изхабени нерви.
За това, taekwon!
Още веднъж искам да благодаря на всички, които направиха това събитие възможно и ми позволиха да съм част от него. Искрено се надявам да съм оправдала оказаното ми доверие.