Когато приятелка зададе въпроса „Четвъртокласниците на Виденов защо си бяхме наред?“ изобщо не се замислих, давайки своя отговор.
А именно защото родителите ни не се избърсваха с „училището е виновно“ и поемаха и своята част. Колкото и да е сбъркана системата, детето зависи повече от това какво се случва от останалите 18 часа, които не прекарва в училище.
Защото през 1998 г., когато аз завършвах 4 клас, родителите ми, въпреки последствията от финансовия срив през 1997 г., не се оправдаваха с „нямаме време, трябва да свърша тази или онази допълнителна работа“, а внимателно, докато вършеха друго, било то готвене или поправка на телевизора (защото тогава поправяхме, а не изхвърляхме) ни изпитваха на уроците за утре и учеха с нас стихотворения наизуст.
Защото всеки следобед след училище със сестра ми сядахме да си пишем домашните и да си готвим уроците – беше закон. А веднъж толкова се увлякохме, че изгорихме кухненската мебел със завряло и подпалило се олио, докато ние учим в съседната стая.
Защото през 2001г., когато аз завършвах 7 клас, родителите ми продължаваха да полагат всички усилия със сестра ми да сме и изучени, освен нахранени и облечени. Включително това да ме пратят на уроци по БЕЛ, за да усвоя така нужния за целите на изпита след 7 клас формат съчинение-разсъждение, в който не се предполага да разсъждаваш изобщо. И след урока ме питаха как е минало, какво ново съм научила. Интересуваха се.
Защото това продължи и до доста по-късно, когато баща ми обясняваше висша математика по телефона.
Образователната ни система, че е скапана – скапана е. Има пропуски, наблъскана е с излишна патриотарщина, изобщо не е съобразена с факта, че вече е XXI век и е – скромно казано – остаряла.
Въпреки това, обаче, когато моите родители ходеха на родителски срещи, ако им кажеха, че детето им не е научило по даден предмет, те се връщаха вкъщи и държаха сметка на мен. Защото аз не бях научила. Не на учителя, който е писал четворка.
Днес, обаче, сигурна съм, сте чували достатъчно примери за родители, които държат сметка на учителя и дори налитат на саморазправа.
Оставам с впечатление, че много родители очакват детето да стане образовано отведнъж – да го пратят на училище и то да излезе от там готово. Вероятно разглезени от лекотата на времето, в което живеем – почти всичко е на ръка или клик разстояние – хората очакват и детето да излезе от училище като готов продукт. Но това не работи така и аргументите „нямаме време“ не минават на хлапе, което не може да си обясни как тоя модул превръща отрацателните числа в положителни.
Защото в училище нямат време да обясняват абстракции(под всякаква форма), твърде заети да препускат през учебния материал, който задължително трябва да покрият, защото хлапетата после ще държат изпит.
Системата е сбъркана, да. Системата има нужда от осъвременяване, изхвърляне на учебен материал и добавяне на нов. Системата има нужда от учители, които получават повече от 500 лв. за нервите си. Системата има нужда от реформа. Да.
- Системата има нужда да спре да се оглежда гладно към лобисти и да осъзнае, че един таблет в раницата на първолак ще е далеч по-полезен от 7-10 кг учебници.
- Системата има нужда да спре да залага в главите на учениците заучени фрази и да ги изпитва на неща, които нямат реално приложение и значение.
- Системата има нужда да започне да учи учениците да разсъждават, не да зубрят.
- Системата има нужда да бъде олекотена.
Да обвиняваме само системата, обаче, не става.
А г-жа Кунева, ако обича, да си седне, че говори глупости.