No person is an island on their own

Аз съм продукт на средата, в която съм се родила и израснала – на гените предадени ми от родителите ми; на грешките направени от техните родители; на радостите, които сме изпитали заедно; на тъгите, които споделяме; на топлите спомени, към които се обръщам, щом ми стане студено; дори на факта, че мразя кориандър.

Аз съм отговор на въпросите, които животът ми е задал – на трудностите, с които ме е сблъскал; на това кого и как съм срещнала и защо съм запазила край себе си; на едно вечно неизказано „какво забравих днес?“ и неспирния тъничък шепот, с който мозъкът ми се бори всеки ден.

Аз съм срещата на реалностите на хората около мен – на това какво са ми дали и какво са избрали да вземат; на подарените мълчания и поделените идеи; на всички, които са пресекли пътя ми – волно или не; на това, че самите те са продукт на сгодите, способностите и невъзможностите си.

Аз съм комбинацията от предмети, които притежавам, защото някой, когото обичам ми е поверил – подарил, заменил или просто забравил при мен.

Шал – мое притежание от десетина години – мек, колкото заради памука, от който е направен, толкова и от годините употреба – ползван, мачкан и обичан; предпазващ ме както от студа навън, така и от този вътре.

Нож – почти изгубен веднъж и разходен из няколко страни и града – нащърбен и дори счупен от неправилна употреба, изпускания и простичко човешно невнимание; на който съм се порязвала, но и чиято тежест немалко пъти е била котва на личното ми заземяване.

Термос – неочакван и благодатен подарък – обещан във вечер, в която се наложи няколко пъти да напомня на мозъка си, че всяка паник атака е временна;  че ‘вдишай’ и ‘издишай’ трябва да идват в последователност и са доста важни за оцеляването ми.

Супник – за всички направени и тепърва очакващи ме супи – пазещ топлината им, за да ми я подари по-късно.

Кафеварка – за едно еспресо – ползвана всяка сутрин м/у 7 и 8 в тишината на общата кухня на едно общежитие на 1500км оттук. Подарена ми незнайно от кого – ето така – и единственото, което не подарих от своя страна на следващите обитатели. Предмет напомнящ ми, че традициите се създават и в ритуалността им (пре)откриваме себе си.

Пуловер – облечен за пръв път при гостуване и завлечен с цел да пътуваме наобратно без да се преобличаме в нещо по-малко комфортно. Мек, пухкав и с размер побиращ поне още един змей.

Чорапи, толкова много чифтове чорапи – подарени с повод или без – в различно състояние, с разнороден цвят и размер, кърпени или не. Памучни, вълнени или кашмирени. Понякога бамбукови. И с всяко обуване напомнящи ми за човека, който ми ги е подарил.

Тефтери – плеяда от празни страници, чакащи думите и идеите ми – рецептурник, лего тефтер, празни страници чакащи поезия и дори един с катинар – за онези мисли, които не бих поверила никому и вероятно прекалено честичко се опитвам да скрия и от себе си.

Плюшени играчки – пропътували стотици и дори хиляди километри, за да стигнат с мен до мястото, на което живеем днес – носили уют тогава, когато най-силно съм имала от яснота и спокойстие.

Часовници – колкото обгрижени, толкова и оставени да спят с месеци в някоя кутия – символ на нещата, които не съм склонна да си позволявам, защото не ми е истински нужно. Символ на това, че хората около мен понякога ме обичат повече, отколкото аз съм склонна да обичам себе си.

Одеяло – и сестринска обич с него – за дните, когато топлината на чая и шушоните не стига. За да обгърне морните ми рамене или небрежно да загърне сгънани изпод него крака във вечер с анимация и пуканки.

Точилки – за кроасани и дъмплинги – за онези моменти, в които и коремът, и душата имат нужда от топлина. За ястията, които никога не бих отказала.

Аз съм резултат на натрупаните спомени – победи, грешки и безпредметни спорове; на ежедневните си опити да разбера как мога да съм по-добра за себе си и околните – успешни или не; на безцелните разходки в опит да заглуша гласовете в главата си; на топлината от онзи зелен памучен шал и на топлия чай изпит край езерото, на подарените предмети и уроци, които ползвам ежедневно и на тези, за които се сещам чрезвичайно в тъмнината на нощта.

Аз съм сбор от думи, жестове и реакции.

1 thought on “No person is an island on their own

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *