Защо и как спрях да ползвам и изтрих Фейсбук?

Преди близо 4 години осъзнах, че алгоритъмът на фейсбук се е променил до такава степен, че за мен е меко казано безполезен – наплив от какви ли не страници заля т.нар. ми таймлайн, покани за същите всякакви групи валяха ежедневно, реклами (подходящи или не) ежедневно се опитваха да ми продадат нещо, а публикациите на хората, с които бях приятелка там бяха все по-редки и в напълно произволен принцип.

Разбира се, добре осъзнавам защо алгоритъмът бе променен така, че да бълва пред потребителските ми очи съдържание, което да ме ангажира и задържи по-дълго в мрежата, да видя повече реклами, да споделя повече информация, при възможност дори да купя нещо директно оттам. С течение на времето отследването на страници и излизането от групи стана все по-завъртяно с годините и натрупващите се промени на дизайна, като в същото време съдържанието се разводни до степен неизползваемост.

Фейсбук бавно и постепенно се превърна в зле поддържан форум с неясно модериране, щедро посолен с невярна информация от всякакъв род.

Въпреки това, решението директно да си изтрия профила не беше мигновено. И аз като много други хора имах и добри причини да продължа да го ползвам – връзка с роднини и приятели, информация за продукти и услуги (дори към 2021 г. много магазини имат само фейсбук страница, но не и сайт), както и месинджър функционалността.

В същото време, ако има нещо, което мразя, то е да ми губят времето и затова модерирах и курирах лично съдържанието, което потреблявам във фейсбук – прегледах всички страници, които следвам, всички групи, от които съм част, всички приятелски профили и всички свързани приложения. Междувременно отследвах харесаните страници, излязох от групите като им забраних да бъда добавяна отново в тях, отследвах приятелските профили и своевременно отследвах всички, с които ставах приятел от този момент натам. Изтрих и приложението от телефона си, като оставих само месинджъра.

В последвалия период таймлайнът ми изглеждаше предимно ето така:

празна начална фейсбук страница с надпис "нещо се счупи, може да е техническа грешка, презаредете страницата"

Този чист таймлайн продължи достатъчно дълго, за да започне фейсбук (на база почти никаквата налична информация) да ми рекламира какви ли не напълно нерелевантни за мен неща – като земеделска техника, дворни кучешки колибки и портативни оранжериии – алгоритъмът поне частично бе предположил правилно, че съм селско дете и искам и живот извън мрежата.

Разбира се, всичко това ми отне време, но като резултат почти мигновено намали времето, което губя онлайн.

Самата аз се изненадах колко често, когато съзнанието ми се зарее и има нужда от някакво разсейване, една от първите страници, към които се обръщам онлайн е фейсбук. А когато те посрещне празна първа страница, следващото което правиш не е безмислен скрол на таймлайна, а затваряне на страницата в браузъра и продължаване към нещо по-продуктивно, ако ще и то да е дрямка.

Така, преди малко повече от година, в някое от последвалите ми влизания във фейсбук единственото, което виждах бяха прозорците on this day, в които ми припомняха споделени от мен снимки, събития, създадени онлайн приятелства и т.н. За мен това беше поредния чудесен начин да прегледам каква информация съм качила във фейсбук и да изтрия и нея. Така, ден по ден, ползвайки букмаркнат линк, който кръстих „daily habit“ и който водеше до споделената от мен през изминалите години информация ежедневно започнах да трия.

Имаше дни, в които се изнедадвах приятно от споделеното от миналото ми аз, имаше и такива, в които горко съжалявах наивитета на едно аз отпреди десетина години, имаше и такива, в които в рамките на 2 минути преминавах през смесица от възхищение и срам от каченото онлайн през годините. Имаше и мили спомени и снимки, за които бях забравила. (Междувременно файсбук спря да позволява директно триене на постове, а започна да предлага само опцията „премести в кошчето“, „учтиво“ пазейки информацията за още 30 дни, в случай, че потребителят иска да я възтанови в този период.) И когато букмаркнатият линк започна да плюе „нямате спомени от този ден“ в няколко последователни седмици, единственото, което бе останало бяха изостанали в триенето постове на личната ми страница – споделени Късове небе, поздрави за рожден ден, лего закачки и музикални поздрави от приятели.

Остана ми само да изтрия самия профил, както и тези, които бях създала в инстаграм.

Когато все пак успеете да намерите заветния линк, който да ви позволи да изтриете профила си, и двата сайта/приложения ще ви попитат за причините ви (като инстаграм даже учтиво ще ви предложи опции различни от финалното изтриване на профила) и ако все пак продължите към изтриването, ще ви уведомят, че профилите ще бъдат изтрити след 30 дни.

изображение на предупреждението за финално изтриване на фейсбук или инстаграм профил и това, че ще бъдат изтрити завинаги след 30 дниТова беше краят на моето присъствие във фейсбук. И, не, няма да съжалявам за направения избор. И, не, няма да си направя нов профил. И, не, няма да си направя и вайбър (отказвам да го ползвам от 2016-та насам и това няма да се промени).

Към момента нямам стартфон (това е история за друг път), така че мога да бъда открита само по телефона или ако не е спешно, по мейл, но инак бях приятно изненадана, че покрай проблемите свързани с прозрачността на WhatsApp, много хора започнаха да ползват Signal, а доста мигрираха и към Telegram.

 

Добре осъзнавам, че не всеки би взел моето решение и категорично да се раздели с фейсбук, но ако все пак искате да намалите загубеното време там, ето кратък списък на нещата, които бих направила аз:

  1. Изтеглете копие от информацията, която фейсбук пази за вас (потърсете „How do I download a copy of my information on Facebook“). Изненадайте се на вкус (най-често неприятно).
  2. След това започнете от харесаните страници. Ще се изумите (особено, ако не сте следили внимателно нотификациите си) колко от тях са били продадени откакто сте ги харесали и сега вместо да сте фен на миниъните, харесвате я политическа партия, я продукт, за чието съществуване не подозирате.
  3. Отследвайте групите, които не ви предлагат съдържание, което ви е ценно – нека не се лъжем, не всекиму е полезно, важно или изобщо нужно да е в група „Нека станем 1млн българи във фейсбук“ например.
  4. Прегледайте приятелите си и се опитайте да си спомните откъде познавате някого. Ако не знаете, то нужно ли ви е това онлайн „приятелство“? Отследвайте всички, които пълнят таймлайна ви с неща, които намирате за нерелевантни. Винаги можете да идете в профила им, за да видите какво правят, ако намерите за нужно.
  5. Потърсете „where to find memories on facebook“ в избрана от вас търсачка за преглед ден по ден на вече споделеното от вас. Курирайте онлайн отпечатъка си както намерите за добре.
  6. Не ползвайте фейсбук за повече от забавни чатове, които намате нищо против да изтекат в случай на пробив.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *