Седемнадесет неща, които трябва да научите

.

Оригиналът на поемата е тук.

Седемнадесет неща, които трябва да научите за себе си
като Лесбийка, Гей, Бисексуална, Трансджендър, Чудеща се,
Интерсекс, Асексуална, Пансексуален
или друга Куийр младеж
докато навършите седемнайсет

Първото е, че първият Прайд е бил метеж
и нямам предвид изпълнен със смях, или пък
някаква грандиозна забава
където всички се впуснали в танц сред звездите
защото единственият блясък тази нощ
бил от счупеното по паважа стъкло.
Първият Прайд бил метеж
по малките нюйоркски улички
и пропускат да ни кажат
че тази нощ
победихме.
Единственият протест
в десетилетие изпълнено със смут
когато полицаите се принудили да се крият в бара, който изначално атакували
и да бягат от крещящите метежници
които се борели, за да си възвърнат единственото парче земя което
някога са обявявали за свое
първият Прайд бил метеж,

и второ, по същото време когато се е случил
се коментирала темата в гей общността
дали или не те трябва да заявят
че не са психично болни

когато, трето, хомосексуалността била премахната
от списъка с психически заболявания
на Американската Психиатрична Асоциация
през 1974
поздравления
всичко, което бе нужно бе вот за обявяването, че, опа, не сме били
психично болни нивга

освен, четвърто, че все още тийнейджъри биват измъчвани
дори днес
чрез богохулството, което някои наричат „терапия“
използвано да унищожи тяхната личност
с надеждата да ги направи „нормални“.
освен, четвърто, куийр общността все още страда
от поразително високи нива на бедност, и
бездомие, и депресия.

Знаехте ли, че, пето,
повече от половината деца принудени да преминат преобразувателна терапия
извършват самоубийство?

И шесто, че лесбийките
били считани за паразити
в движението
от голяма част от гей общността
преди СПИН епидемията?

Защото, оказва се, седмо, можеш да носиш дъга
на гърдите си
и да си все така тесногръд.
Съществуват хора, които забождат дъги на ушите си
или ги носят по пръстите си
или ги плесват по бузите си като знаци на неподчинение
и все пак ще те мразят заради цвета на кожата ти
или размера на бедрата ти
или пола ти
или предпочитанието ти да целуваш два или повече пола
или никое от изброените.
Не ме питай защо това се случва
просто се
и си мисля, че може би е продукт на всеобщата ни закалка
да се мразим
за толкова дълго
че не знаем какво да правим
в пространство без омраза.
Или може би е това, че пространството изглежда прекалено малко, защото

осмо, съществуват хора, които ще ти кажат, че не си
достатъчен
че не достигаш висините на магическата летва „достатъчно гей“
за да пристъпиш дори през портите
особено
когато си някакъв оттенък на дъгата различен от
напълно-и-изцяло гей.
осмо, това е тъпоумие
осмо, тези хора са тъпоумни.
осмо, ти си достатъчен.
осмо, винаги има достатъчно място.

девето, не съществува всеобхватен „хомосексуален план“
съжалявам
всички се лашкаме задружно, в опит да проумеем
някакъв начин нещата да потръгнат
дори когато повечето от нас нямат нищо общо
освен това, че обществото гледа на нас по различен начин и
е решило, че не пасваме
та да можем да не пасваме групово
под едно голямо знаме с цветовете на дъгата

но само да знаеш, десето, съществуват доста други знамена
съществува едно и за теб, обещавам ти

и единайсто, неприспособимите може не винаги да имат нужда от същите неща
но трябва да бъдем задружни, особено в свят
където

дванайсто, – погледни седмо – съществуват лесбийки, които
мразят други лесбийки
заради наглостта им да бъдат родени в тяло,
към което всички поглеждали и виждали „момче“
което ме води до

тринайсто, има толкова много за проумяване.

четиринайсто, трябва да разбереш
защото трябва да бъдем задружни
и за да бъдем задружни, не е нужно да бъдем еднакви, но
ние трябва да разберем
и ще бъде трудно, защото
сигурно си бил захвърлен в този свят без
предупреждение защото

петнайсто, да бъдеш куийр не е генетично и ние не сме
уникални сред малцинствата
в начина, по който колекционираме наследството си чрез натрошени късчета от
история и разследване в свят, постоянно трудещ се
да заличи непасващите частици
но ние сме уникални в това, че когато се опитаме да докажем нашето
наследство
могат да ни се присмеят
или изтрият наново
или чисто и просто игнорират
но ти се заклевам
имаш история стара колкото Александър Велики
красива като Сафо
достойна като Ейбрахам Линкълн
и горда като Елинор Рузвелт.

Но дори с това зад гърба ни
шестнайсто,
те вечно са ни наблюдавали как мрем.
защото дори и ефектът на страничния наблюдател да е глупост,
шестнайсто
Кити Дженовезе е била лесбийка, шестнайсто
Роналд Рейгън е масов убиец, шестнайсто
нашите деца, вашите братя и сестри, и близки от
всички шарки и всички цветове и сексуалности и полове
биват изтребвани
чрез пренебрежение
и отхвърляне
и омраза.

Шестнайсто, съществува цяло поколение от гей и
бисексуални мъже
заличени от историята
защото правителството избра да не направи нищо
когато измираха с хиляди.
шестнайсто, измирахме от зараза и умирахме от
завръщането си в килера и умирахме от престоя в него и умирахме
излизайки от него,
шестнайсет, те ни се присмиваха, защото вярваха, че бог
ни наказва за смелостта да обичаме,
шестнайсет, пепелта на вашите предтечи почива на моравата на
Белия Дом защото
ШЕСТНАЙСЕТ, ТЕ ВЕЧНО СА НИ НАБЛЮДАВАЛИ КАК МРЕМ.

СЕДЕМНАЙСЕТ
имаш право
да бъдеш гневен.
Не е нужно а бъдеш един от милите гейове
или от милите транита
или сладка и добра или да образоваш останалия свят с
нещо различно от вик
имаш право да бъдеш толкова бесен, че да прогаря костите ти
за начина, по който биваме забравени
и пренебрегвани
за начина, по който веднага щом юни стане юли
от нас се очаква
да се върнем отново към измиране в мълчание
и да опяваме мъртвите си
и целувки скрито-покрито
така че никой не може да се обиди
от гледката, която представляваме.
Имаш право да бъдеш гневен
и да свалиш с крясък звездите
да ги потрошиш като счупено изпод нозете стъкло
защото знаеш ли какво?
Първият Прайд
е бил метеж.

октомври 2011

Сподели: