Приказка за Слугинята 1×01 – ужасът на една възможна действителност

By Змей | 15.05.2017 | movies

Слушайте много бавно, защото ще го кажа много бързо:

екранизацията на HULU на романа „The Handmaid’s Tale“/“Приказка за Слугинята“ от Маргарет Атууд не отстъпва на книгата и дори удря на места, до които книгата не достига.

Всички сте забелязали, че в чудесните капиталистически времена, в които виреем, повечето добри книги биват последвани от сериал или книга по действието си. Така, тази година, освен радио пиеса и пълнометражен филм, „The Handmaid’s Tale“ вече има сериал. И нямате представа колко много се радвам, че получаваме екранизация, за която спокойно да мога да кажа, че отговаря на духа и смисъла на книгата.

Пълнометражният филм на  Фолкер Шльондорф от 1990 г. е меко казано неподходящо творение, което пропуска всичко най-ценно, което романът на Атууд носи в себе си и нямам намерение да го коментирам повече. Само ще кажа, че е скапан.

Ако не сте започнали да гледате сериала, значи е време да го сторите. Дали сте чели книгата не е чак толкова важно – екранизацията доста добре покрива всички важни точки, при това по възхитителен начин. Тези, които не са чели книгата, бързо ще отрият, че „Приказка за Слугинята“ поднася историята на отрязъци.

„Приказка за Слугинята“ е дистопия за едно мрачно бъдеще, в което религиозна секта е окупирала властта в САЩ(или каквото е останало от тях), изменило е конституцията, отхвърляйки множество човешки права и изтребвайки всички ЛГБТ хора, които не могат да раждат. Време, в което химията и радиацията са помели оплодителните способности на много от мъжете и са стерилизирали много от жените. Време, в което само 1 от 5 бебета се раждат здрави, при това при много ниски шансове за забременяване.

Време, в което религиозните фанатици вадят Библията и започват да я четат дословно.

А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра. А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод? А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея. И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея. И Вала зачна и роди син на Якова.

И така, за да се раждат все пак някакви деца на религиозно-военната диктатура, набързо изграждат система: Жена + Слугиня + Мъж = „вълнуващ“ полов акт/изнасилване, в което всички участват с еднакво нежелание.

Всичко това е обосновано като „завръщането към традиционните ценности“ и е нещо, което можем да видим в новините и днес – pro-life организациите, лобиращи за забрани на абортите в САЩ; закони, написани специално, за да не позволят на жената да има мнение относно това дали да прекъсне бременността си.

Фактът, че съм способна да напиша тези думи(а и вие да ги прочетете) в закрилата на дома си, настанена удобно на собствения си диван, със свободата на словото дадена ми от закона, означава че „Приказка за Слугинята“ все още не е реалност. Фактът, че по света има места, където жените са подчинени на мъжете във всяка една форма – без достъп до образование, без право на работа или собственост – означава, че има още за какво да се борим.

И, тъй като за сериала ми беше думата – обожавам начина, по който е заснет сериала – както цветово, така и кадрово, а музиката е не по-малко ценно допълнение към силата на сценария. Не ме разбирайте погрешно, въпреки всичко си оставам книжен човек.

Но когато режисьор, оператор, сценарист, сценограф и композитор се обединят, тогава получаваме истински пълната картина.

„Приказка за Слугинята“ е визуално и музикално пиршество и спокойно мога да кажа, че всеки един от гореизброените си е свършил работата чудесно до момента. Хубаво ли ви е, когато филмът говори по всички останали начини, а не само чрез куция диалог на треторазредни актьори; когато вниманието на зрителя бива насочено по толкова елегантен начин към важното? Защото на мен ми е много хубаво.

Един съвет от мен – обърнете особено внимание на всички панорамни кадри. Няма да съжалявате.

Разликите с книгата към първи епизод не са големи – единственото, което наистина прави впечатление е, фактът че има цветнокожи Слугини. В книгата всички цветнокожи са изпратени към т.нар. Колонии, за да чистят токсични отпадъци. Да ви звучи познато това фанатично пазене на чистата и свята раса?

Тъй като към настоящия момент няма български превод на книгата, искам да обясня логиката зад две неща в превода си.

На имената на Слугините – Отфред и Отглен: предлог От + име на Командир = име Слугиня. Слугините са заменяеми, истинските им имена – отнети и ненужни. Това е и причината в началото на епизода, когато все още не я познаваме, Отглен да казва „Аз съм…“, а в края, когато е намерила сили в себе си, за да се бори „Името ми е…“

Първи епизод е само, за да наточим зъби за вселената на „Приказка за Слугинята“ и ни спуска в нея по чудесен начин.

Сподели:

коментари:

коментара

Powered by Facebook Comments

Етикети:,