С една дума – великолепен.
С повече: тежък, разголващ и откровен. Ярък пример за това какво бих нарекла изкуство – пробуждащо емоции, размисъл и, на моменти, чист екстаз.
Историята е трагедия – като много от изпятото от Мария Калас, – ретроспективно гледа към моментите в живота ѝ, които са се запечатали и в поп-културното съзнание.
И в същото време го прави с много внимание, с много разбиране, с много финес, както към изборите, които Мария Калас е направила, така към тези, направени от другиго за нея(а такива – бол).
Личи си, че е филм направен(във всички отношения) от хора, които ги е грижа да разкажат историята ѝ с уважение и дори бих казала нежност и обич.
Вниманието към детайла е невероятно и не оставя капка съмнение не просто в професионализма на хората въвлечени в създаването на това изкуство, а и в желанието им да разпространят наследството, което Мария Калас е оставила, но и историята на една силна жена, обстоятелствата, които са я направили такава каквато е била и това, че славата не прощава никому.
(Лесно е да си представиш колко добре Анджелина Джоли разбира позицията, в която Мария Калас се е намирала, но не е само това, не е само това…)
Не е за тийнеджъри, но не вярвам да има жени над 30, които да не намерят нещо в тоя филм, което да ги стисне за сърцето. Бих препоръчала да идете сами или с приятелки и да си отделите няколко часа само за себе си след филма.
Бахти добрия филм.