For English scroll down Април, и той като март клетия, мина под шапката на екстраполирани мълчания, купища прочетени думи и съвсем не толкова много написани такива. Черновите ми ме гледат обвинително всеки път щом отворя нов документ вместо да довърша вече наченатите. Отвръщам им с поглед пълен с дебелокожие и малко тъга – вече неRead more about Април (и май) ‘25[…]
Колекция от изображенията публикувани в балонът се надува. Всички изображения са лицензирани под Creative Commons Attribution-NonCommercial-ShareAlike 4.0 International. 2025-05-13 Буржоазен стил и лукс с високи тавани В интерес на истината, на фона на останалите обяви, тази обява е почти адекватна? Само почти обаче. Този апартамент ще иска основен ремонт дето ще глътне бая пари. НаRead more about балонът се надува – май 2025[…]
For English scroll down Тази седмица късове небе стана на 14 години – време, което както мина неусетно, така и не мога да повярвам, че е изминало. Но и времето и неговият теч винаги са били леко далеч от разбиранията на моя мозък. И съм малко шокирана колко много и в същото време колко малкоRead more about март, късове небе и течението на времето[…]
и думите ѝ регулярно прокънтяват в съзнанието ми. А всичко, за което мога да мисля e, че никому не би трябвало да се налага да погребе детето си, че в Газа толкова много хвърчила никога няма да полетят в небесата, че всички сме били деца, а само късметлиите сред нас са имали и щастието даRead more about „Да пишеш“ – казва Бени[…]
Тази година отново се включих в мартенското предизвикателство на @bulgarianfolktales в инстаграм, като този път — благодарение на натрупано в последната година лего — имах малко повече творческа свобода. Познаващите ме по-добре знаят колко близка на сърцето ми е темата за българския (и не само) фолклор, приказки, притчи и предания. И откъде тръгна прякора ЗмейRead more about Bulgarian Folktales Challenge 2025[…]
Все се каня да напиша защо и как започнах да списвам съвсем-не-коледната картичка, и тъй като си обещах да пиша повече в блога, то може би сега и тук е времето.
Ah, January, the drainage of months… even my cozy game locked me out of my house. Started it with watching “Wicked” and ended it by seeing “Maria”. Both movies were great in multiple and various ways, and did precisely what art should – fed my soul, poked and probed around it, asking questions and plantingRead more about Jan ’25[…]
С една дума – великолепен. С повече: тежък, разголващ и откровен. Ярък пример за това какво бих нарекла изкуство – пробуждащо емоции, размисъл и, на моменти, чист екстаз. Историята е трагедия – като много от изпятото от Мария Калас, – ретроспективно гледа към моментите в живота ѝ, които са се запечатали и в поп-културното съзнание.Read more about „Мария“ – блиц ревю[…]
2024 in a nut(rather big one)shell
от няколко дни се опитвам да намеря думите, с които да опиша точната перлено-прасковена розовина на изгрева миналия петък